Определение № 488 от 13.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 474/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ц. Н. М. от гр. Габрово, лично за себе си и като пълномощник на И. С. К., срещу определението на Русенския окръжен съд, № 421 от 17.06.2010г. по ч.гр.д. № 374/2010г., с което е потвърдено определението на Русенския районен съд от 09.04.2010г. по гр.д. № 1263/2010г., с което е прекратено производството по делото. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, подлежат на касационно обжалване при наличието на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за всеки отделен случай. Въпреки дадените на частните жалбоподатели указания с разпореждане от 06.07.2010г. да представят изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, в представеното допълнение на частната жалба не е посочен процесуалноправен или материалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Не съществува вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо, за да се допусне служебно обжалваното определение до касационен контрол. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – ТР № 1/2009г., т. 1. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение