Определение № 411 от 05.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 174/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от П. Г. Д. и С. И. Д. против определение № 124 от 28.02.2011 г. по в.ч.гр.д. № 1337/2010 г. на Великотърновския окръжен съд. С него е потвърдено определение № 10 881 от 10.12.2010 г. по гр.д. № 4347/ 2010 г. на Великотърновския районен съд, с което на основание чл. 129, ал.2 и чл. 130 във вр. с чл. 299 ГПК е върната подадената от П. Г. Д. искова молба. В частната касационна жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно определение, като се твърди че то, както и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд, са постановени в нарушение на материалния закон и неправилно прилагане на закона и в противоречие с чл. 17, ал.1 от Конституцията на РБ, съгласно който правото на собственост и наследяване се гарантират и защитават от закона. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната касационна жалба, взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, с които се прегражда по- нататъшното развитие на производството, касационното обжалване е допустимо при наличието на определени условия - атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая тези предпоставки не са налице. Към частната касационна жалба жалбоподателите са приложили изложение по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК, в което след кратко изложение на основанията на иска им и извършените от тях процесуални действия по делото, правят извод, че обжалваното въззивно определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд са неправилни, тъй като “преграждат по- нататъшното развитие на делото, чл. 274, ал.1, т.1 и чл. 274, ал.2 ГПК, както и за развитие на правото по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК във връзка с чл. 17, ал.1 от Конституцията на РБ.” Други доводи относно допустимостта на касационното обжалване не са развити. Нито в частната касационната жалба, нито в изложението към нея е формулиран конкретен правен въпрос като обща предпоставка за допускане на касационно обжалване, по отношение на който да се преценява наличието на някое от основанията по чл. 280, ал.1 ГПК. Формалното позоваване на разпоредбата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, без да се конкретизират правните въпроси, разрешени с въззивното решение и да се мотивира значението им за точното прилагане на закона съобразно съдържанието, което законодателят влага в това основание, не удовлетворява изискването за мотивираност на изложението и прави невъзможна преценката в производството по чл. 288 ГПК за допустимост на касационния контрол. Нарушението на материалния закон е основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т.3 ГПК, но не обосновава приложното поле на чл. 280 ГПК. По изложените съображения частната касационна жалба не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице изискванията на чл. 280, ал.1 ГПК. Водим от гореизложеното съдът