Определение № 3472 от 20.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 2072/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Х. Н. Н., представляван от адв. К. К., срещу протоколно определение №88 от 05.10.2023г. по в.т.д. № 176/2023г. на Апелативен съд – Бургас, с което е обезсилено решение № 169 от 29.05.2023г. по т.д. № 76/2022г. на Окръжен съд – Бургас и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател твърди, че подписът под привидното изявление, с което се десезира съдът, не е изпълнен от него, поради което липсва валиден отказ от иска. Оспорва автентичността на подписа, положен от негово име в молба с вх. № 87851 от 29.09.2023г. на Апелативен съд Бургас, във връзка с което прави искане за допускане на съдебнографологична експертиза. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът „Слънчев бряг“ АД представя отговор, в който сочи, че не може да вземе становище по основателността на изложените в частната жалба твърдения. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.2 ГПК съдебен акт в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на Х. Н. Н. срещу решение № 169 от 29.05.2023г. по т.д. № 76/2022г. на Окръжен съд Бургас, с което е отхвърлен предявеният от него против „Слънчев Бряг“ АД иск с правно основание чл.74 ТЗ. Във въззивното производство е постъпила молба с вх. № 8785 от 29.09.2023г., с която Х. Н. Н. е заявил, че прави пълен отказ от иска и отказ от подадената жалба. С обжалваното протоколно определение № 88 от 05.10.2023г. въззивният съд, като е съобразил подадената молба, на основание чл.233 ГПК е обезсилил постановеното първоинстанционно решение и е прекратил производството по делото. В производството пред настоящата инстанция е прието заключение на съдебнографическа експертиза, изготвено от вещото лице С. Г. Х. – експерт-специалист по криминалистическо изследване на документи, според което подписът в мястото след „С уважение“ в молба вх. № 8785 от 29.09.2023г. на Апелативен съд Бургас, вероятно е положен от Х. Н. Н., от чието име изхожда. Вещото лице е посочило, че като сравнителен материал са ползвани образци от подписите на Х. Н. в документи, намиращи се в първоинстанционното и във въззивното дело, както и документи със заверка на нотариус, представени от жалбоподателя – договори за покупко-продажба и за замяна на МПС. Според заключението констатираните при наличния сравнителен материал съвпадения са характерни, устойчиви и преобладават и при установените различия, които също са характерни, но не могат да бъдат убедително и еднозначно обяснени, са достатъчни в своята съвкупност за вероятен извод, че изследваният подпис вероятно е положен от лицето, изпълнило наличния сравнителен материал. С оглед направеното от жалбоподателя оспорване на заключението е допусната тройна съдебнопочеркова екпертиза, изготвена от вещите лица В. Д. Б., В. В. Ц. и К. В. И. – специалисти в областта на криминалистическото изследване на документи в ЦЕКИ към НИК – МВР. Заключението е изготвено при използване като сравнителен материал на намиращи се в кориците на делото документи и на подписи в заявления за издаване на български документи за самоличност от 2024г., 2014г. и 2004г., както и подписи в заявления за издаване на СУМПС от 2024г., 2014г. и 2004г. Вещите лица са достигнали до категоричен извод, че подписът след „С уважение“ от името на Х. Н. Н. в оригинал на молба вх. № 8785 от 29.09.2023г. на Апелативен съд Бургас не е изпълнен от това лице. Посочили са, че при сравнителното изследване между подписа – обект на експертизата, и сравнителния материал са установили съвпадения в някои от общите графически признаци като: вид и състав на транскрипцията, степен на обработеност, строеж, степен на свързаност, относителна посока на линията на подписите, а по отношение на частни графически признаци за установили съвпадения в следните от тях: форма на движение, посока на движение, размер на движение и относително месторазположение на движенията при изпълнение на определени елементи. Посочили са, че наред с това са налице различия в общите признаци като: общ наклон – десен наклон при обекта и по-силно изразен десен наклон при сравнителните образци; преобладаващ размер на движенията – общ размер на подписа - обект и размер на движенията по вертикала намалени в сравнение със сравнителните образци; местоположение спрямо предходната дума на реда на писане – обектът е разположен по-високо в сравнение със сравнителните образци. Установили са и различия в частни графически признаци: форма на движение, размер на движение продължителност на движение, диференциация на натиска и относително месторазположение при изпълнение на определени елементи. Намерили са, че на фона на съвпаденията в общи и частни графически признаци констатираните различия в общи и най-вече в частни графически признаци сочат към непривичност на изпълнението, характерна при имитация на чужд подпис. Пояснили са, че при имитация имитаторът възпроизвежда чужди графични комбинации, като често бива възпроизведена общата визия, но има „пропуски“ в някои от детайлите, респ. наблюдават се различия в някои общи графически признаци и най-вече в частни, както в случая. В съдебно заседание вещите лица са посочили, че когато лицето умишлено иска да отрече подписа си от даден документ на по-късен етап, тогава стремежът е не да се доближава подписът до подписа на лицето, а напротив – да се избягва колкото се може повече от създадения в него писмено-двигателен навик, и тогава се появяват минимални проявления на последния, по който те могат да кажат, че подписът е на лицето със стремеж да „избяга“ от своя подпис, каквито признаци в случая не са открили. Пояснили са, че в случай на умишлени видоизменения на собствения подпис обикновено лицето внася изменения в общите почеркови признаци, но не може да избяга от индивидуалните си особености, проявени в частните признаци, докато при имитацията имитаторът се стреми, често пъти и успява, да наподоби общите графически признаци, но не успява да възпроизведе всички частни признаци, както е в случая. Настоящият състав възприема заключението на тройната съдебнопочеркова експертиза, тъй като е изготвено въз основа на по-голям по обем сравнителен материал, включващ и заявления за издаване на документи за самоличност, и даденият от вещите лица категоричен отговор е ясно, подробно и убедително аргументиран, като е изключена възможността оспореният от частния жалбоподател подпис да е положен от него, но да е целенасочено видоизменен, за да бъде отречена впоследствие автентичността му. Заключението на единичната съдебнографическа експертиза не съдържа категоричен извод и обяснение на какво се дължат установените характерни различия, които обосновават невъзможността за категоричен отговор на поставената задача, и поради това не следва да бъде кредитирано. С оглед установената неавтентичност на постъпилата във въззивното производство молба вх. № 8785 от 29.09.2023г. на Апелативен съд Бургас следва да се приеме, че не е налице валидно направен отказ от предявения от Х. Н. Н. иск и поради това липсва основание за обезсилване на постановеното първоинстанционно решение и прекратяване на производството по делото. По изложените съображения обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като делото следва да бъде върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение