Определение № 591 от 02.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 450/2009 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на "Еко Г. ;А. срещу О. № 119 от 13.05.2009 год. по гр.д. № 193/2009 год. на Смолянския окръжен съд с което е оставен без разглеждане частната жалба на дружеството срещу определението от 18.03.2009 год. по гр.д. № 974/2007 год. на Смолянския окръжен съд, постановено по реда и на основание чл.403 ГПК. За да остави частната жалба без разглеждане, въззивният съд е счел, че по отношение на определенията по чл.403 ал.3 ГПК не е налице нито една от хипотезите на чл.274 ал.1 ГПК – нито преграждат развитието на производството, нито обжалваемостта им е предвидена в закона. Следователно – те са необжалваеми. В представен по реда и в срока на чл.276 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът "Робул"А. изразява становище, че определението на СмОС е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Частната касационна жалба на "Еко Г. ;А. е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Н. въззивният съд е разгледал процедурата по чл.403 ал.2 ГПК изолирано от производството по чл.402 ал.2 ГПК вр.чл.391 ГПК. Внасянето на гаранция не съставлява обезпечителна мярка и поради това освобождаването и не е включено в обхвата на чл.402 ГПК, регламентиращ отмяната (вдигането) на обезпечението. Гаранцията съставлява елемент (предпоставка) за допускането на обезпечителната мярка и процесуалният ред за внасянето и за отмяната (освобождаването) и следва съдбата на обезпечителната мярка -ред като този по чл.402 ГПК. Компетентен да се произнесе по искането за освобождаване на гаранцията е същият съд, който е компетентен да вдигне обезпечението (съдът който го е допуснал). Определението му подлежи на въззивно обжалване, което изчерпва процесуалния контрол. Касае се за определение, аналогично с тези по чл.396 ГПК и по чл.402 ал.2 предл.2 ГПК. Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.