Решение № 8094 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1726/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на В. П. Х., от гр. Сандански, против решение № 5413 от 05.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1938/2025 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлен предявеният от нея иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при условията на евентуалност постановяване на друго по съществото на спора, с което предявеният иск се уважи изцяло. Ответникът – Община Сандански, чрез юрисконсулт Милушева взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на В. П. Х. против Община Сандански, с която е предявен иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на ответника, изразяващо се в неизпълнение на влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж, изграден в съседен на притежавания от нея урегулиран поземлен имот. От съда е дадена възможност да се ангажират доказателства по делото, като са събрани посочените такива от страните. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка въз основа на която е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявения иск като неоснователен. За да постанови този резултат е приел, че не са установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) – незаконосъобразно бездействие на органи и длъжностни лица на ответника, от които да произтичат и сочените в исковата молба вреди, които също е приел за недоказани. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в производството по делото не е препятствано, обжалваното решение е мотивирано съгласно изискването на закона. Неоснователни са и доводите за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дал е подробен, ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава предявения иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на обжалваното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, установено по делото незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между тях настъпилата вреда. Правилен е изводът на съда в обжалваното решение, че в случая ищцата, за когото е доказателствената тежест, не е установила наличието на законовите предпоставки, което обуславя неоснователност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. С влязла в сила заповед на кмета на община Сандански е наредено премахването на незаконен строеж, масивна сграда, изградена в урегулиран поземлен имот, съседен на притежавания от ищцата, като този строеж не е премахнат. Не се установява по делото неизвършване на дължимо се по силата на закон фактическо действие, при изпълнение на административна дейност, неизпълнено от ответника, задължителна предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Не съставлява административна дейност фактическото премахване на сграда. Налице е неприключило производство по изпълнението на влязъл в сила административен акт. Този акт е издаден в производство, в което ищцата не е страна, не е негов адресат, няма качеството на страна и в производството по изпълнението му, съответно не може да изисква действия в изпълнение на задълженията на ответника и то при неопределен от закона краен срок за изпълнение. С оглед посоченото, защитата на твърдяното засягане на правото на собственост на ищцата, на което се основават и претърпените от нея вреди, може да се осъществи посредством принудителното изпълнение на влязло в сила решение, постановено от съд по предявен иск за защитата му срещу собственика на незаконния строеж – ТР №31/84 г. ОСГК на ВС. Първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон, като правилно е отхвърлил предявения иск като неоснователен, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение