Определение № 146 от 01.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 659/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу решение № 240 от 24.01.2011 г. по гр. д. № 10324/2010 г. на Софийски градски съд, ІV-д състав. С посоченото решение, след частична отмяна на решение от 07.07.2010 г. по гр. д. № 3655/2010 г. на Софийски районен съд, е осъдено дружеството - касатор да заплати на ЗД [фирма] сумата 1 628.77 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за вреди от ПТП на 28.03.2008 г., сумата 287.26 лв. - обезщетение за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД, и сумата 410.94 лв. - деловодни разноски; Оставено е в сила първоинстанционното решение в останалата обжалвана част за отхвърляне на исковете по чл.213, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД до пълните предявени размери от 1 732.57 лв. и 317.88 лв.; Присъдени са разноски за производството пред въззивната инстанция. Касационната жалба е насочена срещу осъдителната част на въззивното решение като в нея се поддържа, че решение е неправилно поради противоречие с материалния закон - чл.273, ал.2 от КЗ и Наредба № 24/2006 г. на КФН, и се иска неговата отмяна. Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предвидените в чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК основания. Ответникът по касация ЗД [фирма] - [населено място], не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, констатира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК, но е процесуално недопустима. Със законодателното изменение на чл.280, ал.2 от ГПК, извършено със ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до10 000 лв. - за търговски дела. Съгласно § 26 от ЗИД на ГПК, изменението е в сила от датата на обнародване на закона в „Държавен вестник” - 21.12.2010 г., като според § 25 по действащия до изменението процесуален ред се приключват само висящите - пред съответната инстанция, дела. Обжалваното решение е постановено по търговско дело, образувано по предявени срещу дружеството - касатор обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена съответно 1 732.57 лв. и 317.88 лв. Касационната жалба е подадена на 03.02.2011 г., т. е. след влизане в сила на изменението на чл.280, ал.2 от ГПК в редакцията от ДВ бр.100/21.12.2010 г., от която дата делото следва да се счита за висящо пред касационната инстанция. Предвид разпоредбите на § 25 и § 26 от ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., и с оглед цената на предявените искове, която е под предвидения в чл.280, ал.2 от ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване на решения по търговски дела - 10 000 лв., касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното и на основание чл.280, ал.2 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,