Определение № 6505 от 28.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3435/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от П. Ж. П., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [населено място]. Жалбата е изписана на ръка върху част от Разпореждане по вх. №1414 от 26.01.2024 год. на председателя на трето отделение на Върховния административен съд, постановено по адм. дело №9532/2023 год. С посочените текстове не се конкретизира предмета на оспорване от страна на лицето. Всичките му искания се групират в една посока – отвод на съдиите от Върховния административен съд. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид съдържанието частната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По никакъв начин от описаната по-горе жалба и от нейния ръкописен текст не може да се изведе действителната воля на лицето. За съда е неясно кой съдебен акт и на какво основание се оспорва. За да осъществи правораздавателната си дейност съдът следва да е сезиран с жалба. В нея може да са направени пропуски, но от съдържанието й поне следва да е ясен предметът на оспорване. Изразеното най-общо недоволство от съда съд не представлява годен сезиращ документ, за да може настоящата инстанция да осъществи правораздавателната си функция и да провери правилността и законосъобразността на актовете му. Настоящата инстанция намира, че следва да остави посочения документ, наименован жалба без разглеждане и прекрати производството по делото. Водим от горното и на основание чл. 229, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия