Решение № 1457 от 8.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7025/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Деметра 70 ЕООД, чрез адв. Стойков, срещу Решение 3335 от 22.05.2023 г., постановено по адм. дело 6437 от 2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА Р-22221520001544-091-002/ 02.03.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 793/18.05.2021 г., поправено с Решение 1786/23.11.2021г. на директора на Дирекция ОДОП София. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Твърди, че дружеството е представило всички необходими документи за доказване на ВОД, като осъществяването на доставките не се оспорва от приходните органи. Счита за необоснован извода на съда за недоказаност на факта, че стоката, декларирана като ВОД е транспортирана от територията на България до територията на Великобритания, и че същата е получена от контрагента британското дружество. Оспорва и твърденията на приходните органи за наличие на данъчна измама, в която дружеството е участвало, като сочи, че всички данни, на които се позовава административния орган не са относими към ревизираното дружество. Моли за отмяна на решението.Претендират се разноски. Ответната страна- директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез юрск. Бакалова, в съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, приема жалбата за процесуално допустима, а по същество - е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Деметра 70 ЕООД против РА Р-22221520001544-091-002/02.03.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 793/18.05.2021 г., поправено с Решение 1786/23.11.2021г. на директора на Дирекция ОДОП София, с който на дружеството на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 12, ал. 1 и чл. 17, ал. 1 от ЗДДС и по реда на чл.67, ал.1 от с.з., е начислен ДДС в размер на 31 260 лв. и лихви 2 286,73 лева, резултат от нулево приложена ставка на данъка по издадени на дружеството фактури 119/29.11.2019г. и 120/30.12.2019г., с които са декларирани вътреобщностни доставки (ВОД) на стоки (дървесни плоскости - ПДЧ) към DACKS SERVICES, Великобритания. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентни органи и подписан с квалифицирани електронни подписи на органите по приходите съгласно представените по делото доказателства. Възраженията на дружеството-жалбоподател за нарушение на материалния закон са приети за неоснователни. След анализ на разпоредбите на чл.7, ал.1, чл.53, л.1 и ал.2 ЗДДС и чл.45 ППЗДДС съдът е разгледал представените от касатора фактури на стоки-дървесни плоскости, счетоводни регистри, потвърждения за получени стоки, международни товарителници, договор за наемане на недвижим имот и обяснителна записка. Констатирал е, че в потвържденията за получаване на стоките с подпис и печат на британското дружество, печатът се различава с една цифра от валидния му VIN, както и че в две от представените международни товарителници е налице един и същ номер на превозвач и е положен един и същ подпис, въпреки, че превозвачите са различни. Според съда неяснотите около транспортирането на стоките се задълбочават от непредставянето на документи за чия сметка е транспортът на стоките, място на натоварване на стоката, вкл. лицата, осъществили товарните работи. Според съда представените потвърждения за получаване от британския търговец не отговарят на изискванията на чл.45, т.2, б. б от ППЗДДС. Разпоредбата предвижда да се посочи не само датата, но и мястото на получаване, както и видът, марката и регистрационният номер на превозното средство, с което е извършен транспортът. В потвържденията няма данни къде са доставени стоките (склад или друго място на територията на Великобритания), съответно кога се е случило това. Решението е неправилно. За доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага с изброените в чл. 45 ППЗДС документи. Не е спорно между страните по делото, че документите по чл. 45, т. 1, б. а и б. б са налице. Според чл. 45, т. 2 документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка: а) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките. Към фактурите са представени международни товарителници /CMR/, в които като изпращач е посочено ревизираното дружество като получател DACKS SERVICES, Великобритания, като превозвач - Аттика фриго ООД и Теметерон брос ЕООД. Международните товарителници съдържат подписи и печати на трите дружества, дати на изготвянето им и дата на получаването на стоката. Независимо от това дали транспортът на стоките е извършен от трето лице за сметка на получателя или за сметка на доставчика, международната товарителница е достатъчна, за да докаже транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, като в първата хипотеза тя като такова доказателство е предвидена от законодателя алтернативно с писменото потвърждение /чл. 45, т. 2, б. а и б. б /. Вярно е, че в съдебното производство ответникът е оспорил автентичността на представените CMR, а жалбоподателят не е представил доказателства за това кое е лицето, подписало същите от името на британското дружество в кл. 24. Следва да се съобрази обаче приетото от СЕС в решението му от 9 октомври 2014 г. по дело С-492/13 Траум ЕООД, че чл. 138 пар. 1 и чл. 139 пар. 1 втора алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88/ЕС на Съвета от 7 декември 2010 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат при обстоятелства като разглежданите данъчната администрация на държава членка да откаже възможността за упражняване на правото на освобождаване от ДДС във връзка с вътреобщностна доставка, поради това че доставчикът не е доказал истинността на подписа в документите, нито представителната власт на лицето, подписало тези документи от името на получателя, при положение, че доказателствата, представени от доставчика, са в съответствие със списъка с документи, които следва да бъдат представени на тази администрация, предвиден в националното право. Фактите по главното производство сочат, че липсват данни за това разглежданата доставка да е част от данъчна измама или че доставчикът е действал недобросъвестно в контекста на евентуално извършена от получателя измама. Такива данни липсват и в настоящото производство. Чл. 138 пар. 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88/ЕС на Съвета от 7 декември 2010 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че поражда директен ефект, позволяващ на данъчнозадължените лица да се позовават на него срещу държавата пред националните юрисдикции във връзка с освобождаването от начисляване на ДДС при вътреобщностна доставка. Поради така изложените съображения настоящият касационен състав приема, че представените международни товарителници доказват транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Справката в Агенция Митници , че няма събрани данни за преминаването на превозните средства през граничните пунктове на точните дати, посочени в ЧМР и потвържденията са косвени обстоятелства и само въз основа на тях не може да се направи извод, че товарните автомобили със стоки на РЛ не са преминали границата, тъй като регистрите не съдържат информация за всяко напуснало пределите на страната транспортно средство предвид свободното движение на стоки в рамките на общия пазар. На следващо място, неоспореното от ответника заключение на ССчЕ е категорично, че сумата по спорните фактури е платена. Относно аргумента на приходните органи, обосноваващ тезата за недоказано извършване на ВОД по отношение контрахента DACKS SERVICES, Великобритания, а именно че съгласно получения отговор от данъчната администрация на Великобритания П. Дак, който е едноличен търговец на заявява, че преди 12г. е спрял търговска дейност и не е купувал стоки от България, настоящият съдебен състав на ВАС, счита, че това обстоятелство само по себе си не съставлява основание за непризнаване на ВОД и съответно за начисляване на ДДС, при установяване на законоустановените предпоставки по чл.7, ал.1 ЗДДС и при наличието на документите по чл.45 ППЗДДС. Неполучаването на исканата информация само по себе си не може да обоснове в случая извода, че тези доставки не са осъществени или пък, че съставените документи са неверни. VIN номерът на получателя е валиден към датите на ВОД, а декларирането на ВОП от получателя или липсата на такова пред британските данъчни власти не следва да има негативни последици за доставчика, освен при установено знание от негова страна за данъчна измама, каквито доказателства в случая не са налице. Обстоятелствата относно това дали доставчикът е действал добросъвестно и дали е взел всички мерки в рамките на своите възможности, така че неговото участие в данъчна измама да е изключено, представляват важни фактори за възможността той да бъде задължен да заплати впоследствие ДДС. Националната юрисдикция е задължена да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, за да определи дали доставчикът е действал добросъвестно и е взел всички мерки, които могат разумно да се изискат от него, за да се увери, че осъществяваната от него операция не го довежда до участие в данъчна измама/т.65 и т.66 от решението на СЕС от 27 септември 2007г. по делото Telos и т.41 от решението на СЕС от 9 октомври 2014 по делото Траум . Изложеният анализ на установените по делото факти препятства обосноваване на извод за участие на Деметра 70 ЕООД в данъчна измама. Поради изложеното по-горе следва да се приеме, че оспореното в настоящото касационно производство решение на първоинстанционния съд е валидно и допустимо. Не се твърдят от касатора допуснати от съда съществени процесуални нарушения. Същото обаче е постановено при неправилно прилагане на материалния закон, което налага неговата отмяна, включително в частта на присъдените в полза на Дирекция ОДОП разноски и вместо него постановено друго по същество на спора, с което обжалвания РА да бъде отменен. С оглед изхода от спора следва да се присъдят разноски на касатора, съгласно приложения списък в размер на 4168 лева, включващи 3900 лева разноски за адвокатско възнаграждение и 268 лева разноски за платена държавна такса.