Определение № 9948 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9704/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в [заличен текст], против Определение № 119 от 30.01.2026 г и Определение № 120/ 30.01.2026 г и двете постановени по административно дело № 1298/ 2024 год. по описа на Административен съд- София- област (АССО). С Определение № 119/ 30.01.2026 год. е оставено без уважение искането за отвод на съдебния състав. С Определение № 120/ 30.01.2026, е върната частната жалба на К. против Определение № 1444 от 14.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1298/ 2024 год. по описа на Административен съд- София- област. От частния жалбоподател са развити доводи, че обжалваните определения са неправилни. Иска се тяхната отмяна. Върховният административен съд, счита частната жалба Определение № 119/ 30.01.2026 год., с което е оставено без уважение искането за отвод на съдебния състав за процесуално недопустима. Същото не подлежи на съдебен контрол, тъй като не прегражда производството. Съдията докладчик следва сам да прецени дали са налице основания за отвеждането му от разглеждане на делото- чл.22, ал.1, т.1-6 ГПК. Поради приключване на правния спор със съдебен акт не е имало основание за искане от лицето в тази насока. Въпросите, свързани с основанията за отвод и процедурата по отвод на съдебен състав са регламентирани в чл.22 и чл.23 от ГПК и в тези текстове не е предвидено обжалване на определението, с което съдът решава въпроса по отстраняването на определен съдия или на съдебен състав. Частната жалба срещу Определение № 120/ 30.01.2026 година по административно дело № 1298/ 2024 год. по описа на Административен съд- София- област е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тази частна жалба е неоснователна. Производството пред адм. съд е образувано по частна жалба № 24700 от 24.11.2025г. на Г. К. против Определение № 1444 от 14.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1298/ 2024 год. по описа на Административен съд- София- област, с което съдът е върнал ч. ж. №2867 от 28.04.2025 г. срещу определение № 485 от 10.04.2025 г., постановено по адм. дело № 1298/ 2024 год. на АССО. С Разпореждане № 2224 от 15.12.2025 г. съдът е оставил ч.ж. без движение с указания жалбоподателя да отстрани констатираната нередовност, като заплати ДТ по сметка на ВАС в 7-дневен срок от съобщението за това. Предупреден е, че при неизпълнение на указанията ще бъде върната жалбата. Разпореждането за без движение е връчено лично на К. на 16.12.2025 г., който в указания срок, изтекъл на 23.12.2025 г. (вторник), не е изпълнил указанието на съда. Поради това от АССО е върната частната жалба на лицето К.. Така постановеното определение е ПРАВИЛНО. След сезиране адм. съд е извършил предвидените в АПК и ГПК процесуално- правни действия. Дадените указания, за отстраняване на недостатъците, са били съобразени с характера на производството. Изводът на решаващия съд за това, че не е налице редовно подадена частната жалба е бил обоснован и постановен в съответствие със закона. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по частната жалба, за която правилно от адм. съд е прието, че не отговаря на законовите изисквания, поради неплащане на държавна такса. Безспорно е по делото обстоятелството, че указанията за изправяне на недостатъците на частната жалба са съобщени надлежно на лицето. Същият не е изпълнил указанията в срок. Това неизпълнение на указанията в срок води до невъзможност да бъде проведено съдебно производство. Правилно от адм. съд са предприети санкциониращите процесуални действия, като обосновано ч.ж. е върната. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд – трето отделение