Определение № 991 от 20.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1137/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. И. от[населено място], против решение №115/20.05.2010 г. по в.гр.д.№ 122/2010 г. от Окръжен съд – Стара Загора. С обжалваното решение е потвърдено решение на Районен съд – Казанлък, с което е отхвърлен като неоснователен предявения ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от В. Г. И. против Р. Н. М.. Ответникът по касационната жалба е подал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, с който оспорва наличието на касационни основания за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд. Касационната жалба е подадена в срок, насочена е против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК. За да приеме, че предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС е неоснователен, въззивния съд е зачел изтеклата в полза на ответника придобивна давност. Съдът е отчел обстоятелството, че ответникът е придобил владението върху имота въз основа на възмездна сделка – покупко-продажба, сключена през м.април 2004 г., владее имота от този момент до настоящия на основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик на имота. Добросъвестното владение е продължило повече от пет години, поради което съдът е приел, че ответникът е придобил на основание чл.70 от ЗС собствеността върху спорния имот. В изложението на касационните основания се сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, по който е налице противоречиво разрешаване от съдилищата – основание за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Правния въпрос, сочен от касатора е неотносим към спора по делото, доколкото решаващите изводи на въззивния съд относно неоснователността на предявения иск касаят друг правен въпрос. Сочения правен въпрос е, по какъв начин следва да се осъществи манифестирането на намерението на единия от съсобствениците /сънаследниците/ при промяна в намерението по отношение на идеалната част на другия съсобственик от държане във владение за себе си. Съдът не е формирал воля относно така поставения правен въпрос, доколкото е приел, че след поредицата от правни сделки, ответникът по делото е станал добросъвестен владелец, придобивайки владението въз основа на правна сделка, основание, годно да го направи собственик. Правата на съсобственост, които ищцата твърди че притежава въз основа на наследяването на своята майка след нейната смърт, не са обсъждани от страна на въззивния съд и не са формирали правната воля на съда относно неоснователността на предявения иск. Така поставен, правния въпрос е неотносим към настоящия спор, основание за извод за липса на касационно основание за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд. Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия