Определение № 65 от 22.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 469/2010 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на „В” А. със седалище в гр. С. предишно фирмено наименование „К” А. със седалище в гр. Б. срещу решение № 11 от 02.03.2010 г. по в. т. д. № 127/2009 г. на Бургаски апелативен съд. С обжалваното решение е потвърдено постановеното от Бургаски окръжен съд решение № 71 от 25.03.2009 г. по т. д. № 501/2008 г., с което по предявени от О. Б. – гр. Б. искове, квалифицирани по чл.71 от ТЗ, са отменени като незаконосъобразни решение по протокол от 17.04.2008 г. на Управителния съвет на „К” А. за увеличение на капитала на дружеството от 6 461 535 лв. на 16 461 535 лв. чрез издаване на нови 10 000 000 броя поименни акции с право на глас с номинал 1 лв. всяка, които са поемат и записват изцяло по реда на чл.195 от ТЗ във вр. с чл.13 от Устава от „П. М. К.” А. и БТД „Г” А., и решение по протокол от 18.04.2008 г. на Надзорния съвет на „К” А. за одобряване на взетото от Управителния съвет решение от 18.04.2008 г. На 18.06.2010 г. по делото е постъпила молба от О. Б. - гр. Б. в качеството на ответник по касационната жалба и ищец в първоинстанционното производство, подадена чрез процесуалните представители адв. Л. Владикин и адв. П. Славов. С молбата е поискано да бъде постановено служебно спиране на вписванията в Търговския регистър към Агенцията по вписванията по партидата на „В” А., включително на решенията на Общото събрание на акционерите от 17.04.2010 г. за приемане на нов устав на дружеството и за промяна на адреса на управление, заявени за вписване със заявление обр. А5 № 2* Искането е обосновано с твърдения, че спорът по т. д. № 469/2010 г. има преюдициално значение за законосъобразността на последващите вписвания в Търговския регистър на взетите от управителните органи на „В” А. решения. Според изявлението на стр.1 от молбата, съдържащото се в същата искане не цели обезпечаване на бъдещ иск, а се основава на разпоредбите на чл.536 от ГПК във вр. с чл.19, ал.5 от ЗТР. Настоящият съдебен състав намира, че не е компетентен да се произнесе по молбата, с която е сезиран, в производството по чл.288 и сл. от ГПК. В разпоредбата на чл.536, ал.1 от ГПК са регламентирани основанията за спиране на охранителното производство. Към тези основания препраща и нормата на чл.19, ал.5 от ЗТР, която предвижда, че регистърното производство пред Агенцията по вписванията се спира въз основа на акт на съда на основание чл.536 от ГПК. Под „акт на съда” по смисъла на чл.19, ал.5 от ЗТР следва да се разбира акт, постановен в самостоятелно производство, инициирано от заинтересовано лице с искане за спиране на регистърното производство на основанията, визирани в чл.536, ал.1 от ГПК. Спирането на вписването не може да бъде постановено инцидентно в хода на висящо съдебно производство за разглеждане на искове с правно основание чл.71 и чл.74 от ТЗ, включително като мярка за обезпечение на исковете. Аргумент в подкрепа на изразеното становище е и даденото в т.10 от Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС разрешение, според което в случай на инициирано охранително производство, с искане за спиране на вписването при предпоставките на чл.430 от ГПК /отм./ може да бъде сезиран регистърният съд, не и съдът, пред който е висящ спорът относно самото вписано обстоятелство. Съдържащата се в чл.430 от ГПК /отм./ регламентация на основанията за спиране на охранителното производство е аналогична на тази, възприета с нормата на чл.536 от приетия през 2007 г. Граждански процесуален кодекс, поради което указанията в т.10 от ТР № 1/2002 г. не са изгубили значението си и при действието на Закона за търговския регистър, в който понастоящем е уредено регистърното производство. Единствената особеност, произтичаща от въведената със ЗТР правна уредба на регистърното производство, е липсата на „регистърен съд” по смисъла на чл.430 от ГПК /отм./, доколкото производството по вписване в Търговския регистър е възложено със закона на Агенцията по вписванията. С оглед на това, при наличие на основания от кръга на визираните в чл.536 от ГПК, с искането за спиране на регистърното производство следва да бъде сезиран съответния съд, определен по правилото на чл.25, ал.1 от ЗТР, а именно – окръжният съд по седалището на търговеца, от чиято компетентност е разглеждането на искането за спиране на регистърното производство и произнасянето по неговата основателност, т. е. по наличието или отсъствието на предпоставките за по чл.536, ал.1 от ГПК във вр. с чл.19, ал.5 от ЗТР. В този смисъл е и определение № 351 от 04.06.2009 г. на Върховен касационен съд, ІІ т. о., постановено по ч. т. д. № 313/2009 г. Молбата, с която е сезиран настоящият състав, съдържа искане за спиране на основание чл.536 от ГПК на регистърното производство за вписване на промени в Търговския регистър по партидата на касатора „В” А., чието седалище се намира в гр. С.. Предвид изложените по-горе съображения и с оглед разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗТР, молбата следва да бъде изпратена за разглеждане по компетентност на окръжния съд по седалището на дружеството – Софийски градски съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,