Определение № 796 от 30.11.2012 г. на ВКС по д. № 696/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Б. срещу въззивното определение на Апелативен съд С./АС/ по ч.гр.д. №1651/11 г. от 3.10.12 г., с което е върната като просрочена частната му жалба от 27.08.12 г. срещу разпореждането на този съд по същото дело от 28.09.11 г. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима и основателна. Правилно АС е приел, че разпореждането от 28.09.11 г. е съобщено на касатора на 25.10.11 г. – видно от разписки на л.40 и 41 и негова молба от 1.11.11 г. за правна помощ. Не е съобразил обаче, че последната прекъсва срока за обжалване и новият срок при уважаване на молбата тече от връчване на обжалвания акт на назначения служебен адвокат – чл.259, ал.2 и 3, вр. с чл.275, ал.2 от ГПК. Връчването в случая е на 21.08.12 г. – л.33, и към подаване на частната жалба от 27.08.12 г. срокът за обжалване не е изтекъл. Изводът за последното в обжалваното определение, обусловил връщане на частната жалба по чл.262, ал.1,т.1 от ГПК е незаконосъобразен. Отделен е въпросът дали разпореждането от 28.09.11 г. подлежи на обжалване, но той не може да обуслови евентуално връщане на частната жалба от администриращия я съд, при изчерпателно посочените в чл.262, ал.2 предпоставки за връщане. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.