Определение № 45 от 16.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1014/2016 г.

Производство по чл. 307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба на Е. Д. Н., З. К. Н. и Д. Н. М., всички от [населено място], представлявани от адвокати Т. и Й., за отмяна на влязлото в сила решение №843 от 23.12.2014г. по гр.д. № 226/2014г. на Пловдивски апелативен съд. С решението е уважено искане на Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност /К./ по чл. 28 ЗОПДИППД/отм./ за отнемане в полза на държавата на недвижими имоти, лек автомобил и парични суми от настоящите молители. В молбата за отмяна са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, но не е посочено конкретно основание за отмяна. С разпореждане от 28.01.2016г. е указано на молителите да представят точно, мотивирано и изчерпателно изложение на основанията за отмяна съобразно изискванията на чл. 303 ГПК. С молба от 17.02.2016г. молителите са заявили, че се позовават на хипотезата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е налице ново писмено доказателство, което е от съществено значение за делото, а именно приемането на Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014г. по тълк.д. № 7/2013г. на ОСГК на ВКС. Обръщат внимание, че по въпроса дали постановеното последващо тълкувателно решение, с което дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението, е основание за отмяна на влязлото в сила решение, е образувано тълкувателно дело№ 7/2014г. на ОСГТК на ВКС. При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира следното: Поддържаното основание за отмяна е по чл. 303, ал.1,т.1 ГПК като новото писмено доказателство е постановеното Тълкувателно решение № 7/2013г. на ОСГК на ВКС. Молителите са освободени от внасяне на държавна такса на основание чл. 83, ал.2 ГПК. Представен е отговор от ответника Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество/КОНПИ/, в който се изразява становище за неоснователност на молбата, тъй като тълкувателното решение е прието по време на висящността на спора и е съобразено от въззивния съд при постановяване на решението, както и от Върховния касационен съд при постановяване на определението за недопускане на касационно обжалване. Следва да се приеме, че е спазен предвидения в чл. 305, ал.1,т.1 ГПК срок за подаване на молбата, доколкото тя е постъпила в рамките на тримесечния срок от влизане на решението в сила, а соченото ново писмено доказателство е станало известно на страната преди това. При горните констатации молбата се явява допустима и подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.