Определение № 9839 от 17.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8286/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/ чрез процесуалния му представител гл. юрисконсулт Д. Колева, срещу определение № 1397/15.12.2023 г., постановено по адм. дело № 421/2022 г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което е спряно допуснато по силата на закона, предварително изпълнение на негово решение за налагане на финансова корекция № 11/312/00368/3/01/04/02. Релевирани са доводи за неправилността на обжалваното определение, като издадено в противоречие с приложимия материален закон и необосновано, по които се претендира отмяната му. Отправена е и претенция за присъждане на сторените разноски в настоящото производство. Ответната страна – „ВИЛМАРТУР“ ЕООД, не е изразила становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 166, ал. 3 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Основното производство пред Административен съд – Ловеч е образувано по жалба, предявена от "ВИЛМАРТУР" ЕООД срещу Решение № 11/312/00368/3/01/04/02 издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. С допълнителна писмена молба от 23.05.2023 г. е направено особено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт. С оспореното определение, съдът е спрял предварителното изпълнение на Решение на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие “№ 11/312/00368/3/01/04/02. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице предпоставките за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалвания акт. Съдът е възприел изложеното от дружеството, че същото не разполага с парични средства, за да заплати претендираните от органите на НАП задължения в размер на близо 400 000 лева съгласно съобщението за предварително изпълнение. Приел е, че възможните вреди, които биха били причинени на "ВИЛМАРТУР" ЕООД се изразяват в разпродаване на имуществото му, в блокиране на банковите сметки на дружеството и всякакви сделки, които засягат активите на дружеството. Първоинстанционния съд счита, че тези вреди са в разрез с частния интерес на дружеството, както и с обществения такъв, а евентуалните вреди, които биха настъпили спрямо дружеството са реални, значителни и трудно поправими. Определението е неправилно. Според чл. 73, ал. 1 и ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, финансовата корекция се определя по основание и размер, с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, което подлежи на оспорване по реда на АПК, при което са приложими разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и 3 и ал. 5 и 6 ЗУСЕФСУ. Съгласно чл. 27, ал. 2 ЗУСЕФСУ, оспорването на индивидуалните административни актове и административните договори не спира изпълнението им, предвид което и жалбата срещу атакуваното решение по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ няма суспензивен ефект. При липсата в ЗУСЕФСУ на специална уредба относно спирането на допуснато по този закон предварително изпълнение, приложение намират правилата, разписани в чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 АПК, според които съдът може да спре предварителното изпълнение при наличието на две кумулативно дадени предпоставки - ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, поради нови обстоятелства, осъществили се след издаване на акта. В конкретния казус не е налице втората определена от законодателя в кумулативност предпоставка- наличие на нови обстоятелства, настъпили след издаване на акта, взаимодействието между които обстоятелства и допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, да има за резултат значителна или трудно поправима вреда, засягаща правната сфера на оспорващия, в чиято тежест е да ангажира доказателства за тези обстоятелства, което не е сторено. Противно на възприетото от административния съд, визираните от "ВИЛМАРТУР" ЕООД в искането за спиране обстоятелства, в това число тези свързани с образувано пред НАП изпълнително производство, във връзка с което според твърденията на жалбоподателя е изпратена покана за доброволно заплащане на публичните задължения на дружеството, не е ново обстоятелство по смисъл на закона, защото фактът на образувано изпълнително производство за събиране на публични вземания с основание процесното Решение за налагане на финансова корекция е пряка последица на този акт (представляващ годно изпълнително основание по см. на чл. 268, т. 1 АПК), поради което е ирелевантен за основателността на искането за спиране. При тези данни не се установяват материалноправните предпоставки по чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 АПК, за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на процесния административен акт, а като е достигнал до противоположен извод, първостепенния съд е постановил неправилен съдебен акт, който трябва да бъде отменен и вместо това да бъде постановен друг - за оставяне без уважение на искането на "ВИЛМАРТУР" ЕООД, обективирано в молба вх. № 1476/23.05.2023 г., за спиране на предварително изпълнение на процесното решение за налагане на финансова корекция на изпълнителния директор на ДФЗ. Предвид изхода на спора е основателно искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски за касационната инстанция общо в размер на 130 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено от настоящия състав на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лв., и заплатена държавна такса в размер на 30 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,