Решение № 281 от 01.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 165/2010 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. К. Т., гр. А., срещу разпореждане №309 от 13.01.2010 г. по гр. д. №2410/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е върната частната му жалба срещу разпореждане №8446/20.11.2009 г. по гр. д. №2410/2009 г. на Пловдивския окръжен съд. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на разпореждането. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Неправилен е изводът, направен от въззивния съд, че е следвало да се отстранят нередовностите на частната касационна жалба като се посочи в какво се състои порочността на обжалваното разпореждане №8446/20.11.2009 г. Частната жалба срещу това разпореждане за връщане на частна жалба трябва да отговаря на изискванията за въззивна жалба. Това е така съобразно препращащата разпоредбата на чл.275, ал. 2 ГПК във вр. с чл.262, ал.1 ГПК. Оттук следва, че само ако частната жалба не отговаря на изискванията по чл.260, т.т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 ГПК се указва на страната да отстрани нередовностите. Сред тези изисквания не е това по чл.260, т.3 ГПК– за посочване в какво се състои порочността на обжалвания акт. По тази причина частната жалба на Г. К. Т. срещу разпореждане №8446/20.11.2009 г. по гр. д. №2410/2009 г. на Пловдивския окръжен съд неправилно е върната. Това налага отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на Пловдивския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.