Решение № 8755 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5062/2016 г.

Решение № 8755 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5062/2016 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински приходи" в направление "Финансии и стопанска дейност" в Столична община, гр. С., ул. "М." ..№... срещу Решение № 1399 от 01.03.2016 г., поправено с Решение № 5634 от 10.10.2017 г., на Административен съд, С. град, постановено по административно дело № 7937/2015 г.

С обжалваното решение съдът отменя Акт за установяване на задължения по декларация № 63 от 23.03.2015 г. на орган по приходите в Столична община, в частта, с която на Е. Н. Д., гр. С., бул. "Цариградско шосе" № 1, вх. "...", ет. ..., ап. ... са установени за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2014 г. задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 286,10 лв. и лихви - 54,49 лв.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - директорът на Дирекция "Общински приходи" в направление "Финансии и стопанска дейност" в Столична община, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Неправилно съдът приема приложимост в случая на чл. 24, ал. 1, т. 11а от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Не е отчел, че на процесния имот е предоставена само временна закрила. Позовава се на Наредба № 5 за издирване, изучаване и документиране на недвижимите паметници на културата, издадена от председателя на Комитета за култура, Д. вестник, бр. 6 от 19.01.1979 г. (Наредба № 5 - 1979 г., отм.), и прави подробен анализ на процедурата по деклариране, одобряване и регистриране на паметниците на културата. Сочи, че за целите на данъчното облагане отбелязването на един имот като паметник на културата става след одобряването му като културна ценност, вписването в съответните регистри и обнародването на това обстоятелство в Д. вестник.

Аналогичен сочи, че е редът и по Наредба № 5 от 14.05.1998 г. за обявяване на недвижимите паметници на културата, Д. вестник бр. 60 от 27.05.1998 г. (Наредба № 5 - 1998 г., отм.). До същия извод счита, че води и § 12 от Закона за културното наследство (ЗКН). Действалата и действаща нормативна уредба счита, че установява последователност във виждането на законодателя за данъчни цели статута на имота като паметник на културата да е в сила след изпълнение на всички формалности по вписването му като културна ценност. Противното би довело до възможност от злоупотреба с правото по чл. 24, ал. 1, т. 11а ЗМДТ.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на Е. Н. Д.. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Н. С., Софийска адвокатска колегия.

2. Ответникът по касационната жалба - Е. Н. Д., счита същата зе неоснователна. Съдът правилно е тълкувал и приложил чл. 24, ал. 1, т. 11а ЗМДТ във вр. с чл. 50, ал. 1, т. 5 ЗКН. Позовава се на официални удостоверителни документи от Националния институт за паметниците на културата, които не са оспорени от касатора в хода на съдебното производство. Счита неотговарящи на нормативната уредба доводите на касатора за възможностите за злоупотреба с декларирането на имот като културна ценност.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. А. С., Софийска адвокатска колегия.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно е приел, че процесният имот попада в територия със статут "групова недвижима културна ценност", поради което по отношение на него е приложим чл. 24, ал. 1, т. 11а ЗМДТ.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдъбен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. Е. Н. Д. е собственик на недвижим имот - апартамент, разгъната застроена площ 158,00 кв. м., прилежащо мазе с площ от 42 кв. м., 5/15 ид. ч. от правото на собственост на дворно място, цялото с площ от 415,00 кв. м., находящ се в гр. С., бул. "Цариградско шосе" № 1, ет. ..., ап. ....

2. На 02.09.1998 г. г-жа Д. подава данъчна декларация, вх. № 08-22837, с която декларира имота с посочените по-горе параметри, като декларира конструкция М3 - масивна монолитна. Към декларацията е приложено Удостоверение № 4149 от 02.09.1998 г. от Националния институт за паметниците на културата, което удостоверява, че жилищната сграда, в която се намира процесният имот, е декларирана като паметник на културата на 11.04.1989 г. и е поставена под временна закрила като паметник на културата, съгласно чл. 13, ал. 2 от Наредба № 5 за издирване, изучаване и документиране на недвижимите паметници на културата.

3. На 27.10.2014 г. г-жа Д. подава коригираща данъчна декларация, вх. № 7224026010, с която декларира конструкция М1 - масивна, без или с частични стоманобетонни елементи.

4. На 10.11.2014 г. е изпратено официално запитване до Националния институт на паметниците на културата относно правния статус на имота.

5. На 18.11.2014 г., с писмо, изх. № 0700-178, Националният институт за паметниците на културата удостоверява, че жилищната сграда на бул. "Цариградско шосе" № 1, в която попада процесният имот, е декларирана като паметник на културата с писмо № 1818 от 11.04.1989 г. - недвижим архитектурно-строителен паметник на културата с предварителна категория "за сведение", съгласно чл. 59, ал. 4 и § 12, ал. 1 ЗКН. Обектът попада в територия с културно-историческо наследство със статут на групов паметник на културата "Ансамбъл на ул. "Ц. И. А. II", деклариран с писмо № 4469 от 22.08.1986 г., който съгласно чл. 59, ал. 4 и § 12, ал. 1 ЗКН притежава статут на групова недвижима културна ценност.

6. На 23.03.2015 г. орган по приходите в Столична община издава Акт за установяване на задължения по декларация № 63, с който за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2014 г. установява на г-жа Д. задължения за данък върху недвижимите имоти 286,10 лв., внесени - 85, 45 лв., дължими 200, 65 лв. и лихви - 54,49 лв., внесени - 1,74 лв. и дължими - 52,75 лв. при данъчна оценка на апартамента 85 580, 30 лв. и 9 117,74 лв. данъчна оценка на собствеността върху земята. Органът по приходите приема, че не е налице основание за приложение на чл. 24, ал. 1, т. 11а ЗМДТ, защото "липсват данни за обявяване на сградата в Д. вестник като недвижим архитектурно-строителен паметник на културата с категория "местно значение".

7. На 15.04.2015 г. г-жа Д. оспорва пред директора на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" в Столична община Акта за установяване на задължения по декларация № 63.

8. В срока по чл. 155, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) директорът на Дирекция "Общински приходи" не се произнася по жалбата.

9. На 15.07.2015 г. г-жа Д. оспорва Акт № 63 пред Администартивен съд, С. град.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореният Акт № 63 е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приема, че са налице процесуалните основания за издаване на Акт № 63 - служебно е установено несъответствие между декларираните данни (коригиращата декларация относно конструкцията на сградата) и данните, получени от трети лица и организации (отговора на Националния институт за паметниците на културата от 18.11.2014 г. по аргумент за противното), след като е бил изчерпан реда по чл. 103 ДОПК.

Съдът приема, че актът е в нарушение на материалния закон - чл. 24, ал. 1, т. 11а ЗМДТ. Член 50, ал. 1 ЗКН класифицира недвижимите културни ценности, според културната и научната стойност и обществена значимост в пет категории, сред които и "за сведение". Независимо от по-малката индивидуална стойност процесният имот е поставен под временна закрила и съгласно чл. 59, ал. 4 и § 12 ЗКН притежава статут на архитектурно-строителна недвижима ценност с предварителна категория "за сведение", като попада в обхвата на територия с културно-историческо наследство - групов паметник на културата със статут "групова недвижима културна ценност". Съдът приема, че органът неоснователно дисквалифицира доказателствената стойност на официалните документи от Националния институт за паметниците на културата като не указва на задълженото лице в хода на административното производство да ангажира доказателства относно обявяването на сградата за паметник на културата в Д. вестник.

Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на Акт № 63 в частта, с която на г-жа Д. е установено задължение за данък върху недвижимите имоти.

Този извод на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяните пороци фактически са свързани с въпроса има ли процесният имот качеството на културна ценност по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 11а ЗМДТ?

Безспорно по делото е, че имотът на ответника се намира в сграда - недвижим архитектурно-строителен паметник на културата (недвижима културна ценност) с предварителна категория "за сведение", деклариран като такъв на 11.04.1989 г. за сградата и на 22.08.1986 г. за ансамбъла, в който се намира сградата, от Националния институт за паметниците на културата.

Съгласно действалата към датата на деклариране на паметника нормативна уредба - чл. 12, т. 2 от Закона за паметниците на културата и музеите (ЗПКМ отм.), недвижими паметници на културата са обявените от Министерския съвет по реда на чл. 4, ал. 1 и 2 от закона и декларираните от Националния институт за паметниците на културата. В чл. 19, ал. 1 ЗПКМ (отм.) законодателят е степенувал, в зависимост от тяхното научно-историческо, архитектурно-градоустройствено и художествено значение, недвижимите културни паметници като под т. 5 фигурират паметници "за сведение". Различната степен на недвижимите паметници на културата не променя характера им на паметник на културата. Тя само отразява значението им от гледна точка на културното наследство.

С оглед на действалата към датата на деклариране на паметника нормативна уредба по документиране на недвижимите паметници на културата - чл. 10, ал. 2 и 3 от Наредба № 5 - 1979 г. (отм.), издирените паметници на културата се декларират от Националния институт за паметниците на културата чрез съставяне на списък на паметниците и за тях се изготвя специален "картон", единият екземпляр от който остава в института, а другият - в тогава съществувалите окръжни съвети за култура. Всички декларирани паметници на културата, съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № 5 - 1979 г. (отм.), са юридически защитени и се намират под временна възбрана като в тях, под страх от наказателна и административна отговорност, е забранено извършването на изменения и преустройства. Декларираните паметници на културата подлежат на изучаване и ако от изучаването се установи, че обектът не притежава необходимите качества временната възбрана и защитата на обекта като паметник на културата се вдигат - чл. 11, ал. 2 и 3 от Наредба № 5 - 1979 г. (отм.).

Видно от така действалата към датата на деклариране на процесния обект за недвижим културен паметник нормативна уредба с декларирането му като такъв на 11.04.1989 г. той е придобил статут на недвижим културен паметник по силата на изричната разпоредба на чл. 12, т. 2, предложение второ ЗПКМ (отм.).

Влязлата в сила на 27.05.1998 г. Наредба № 5 (отм.) не съдържа преходна разпоредба досежно декларираните при действието на Наредба № 5 - 1979 г. (отм.) недвижими паметници на културата по отношение на които не е завършила процедурата по одобрение от компетентния орган - Съвета за опазване на паметниците на културата и председателят на Комитета за култура. Но Наредба № 5 - 1998 г. (отм.) не променя етапите на процедурата за обявяване на даден обект за недвижим паметник на културата - идентифициране, деклариране, обявяване, и не променя статута на декларираните обекти. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредба № 5 - 1998 г. (отм.) идентифицираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство се декларират от Националния институт за паметниците на културата след предварителна оценка на културно-историческата им стойност и обществена значимост, а съгласно алинея 2 декларираните обекти се поставят под временна закрила като недвижими паметници на културата до окончателното доказване на тяхната културно-историческа стойност. Алинея 4 изрично разпорежда задължителността на временния режим за всички физически и юридически лица.

Тази подзаконова нормативна уредба по никакъв начин не променя - тя и не би могла с оглед на йерархията на нормативните актове, установеното в чл. 12, т. 2, предложение второ ЗПКМ (отм.), че паметник на културата са декларираните от Националния институт за паметниците на културата обекти.

С влизането в сила на 10.04.2009 г. на Закона за културното наследство законодателят изрично предвиди - § 12, ал. 1, че заварените декларирани по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут като декларирани обекти по новия закон като в тригодишен срок директорът на Националния институт за паметниците на културата предлага по реда на чл. 64 ЗКН декларираните обекти за обявяване или за отписване - алинея 2. Законодателят не е регламентирал правните последици от неизпълнението на това задължение в посочения срок. Но съгласно чл. 59, ал. 4 ЗКН декларираните недвижими обекти имат статут на недвижими културни ценности до установяването им като такива по реда на този закон. Разпоредба на § 12, ал. 2 ЗКН е с преходен характер, тя визира задължение на директора на Националния институт за паметниците на културата и срок за неговото изпълнение, но тя не може да отмени разпоредбата на закона - чл. 59, ал. 4, която определя статута на декларираните недвижими обекти като недвижима културна ценност.

С оглед на горното неоснователни са доводите на касатора за неправилно приложение от съда на материалния закон. Временността на статута на декларираните недвижими имоти няма отношение към съдържанието на статута, а към срока на неговото действие. До отмяната на декларираността на обекта като недвижима културна ценност той е със статут на културна ценност. Именно поради това се определя и временен режим за неговото опазване - чл. 58, ал. 2 ЗКН, който по силата на изричната разпоредба на чл. 59, ал. 3 ЗКН е задължителен за всички физически и юридически лица. Факта, че законодателят не е посочил изрично задължителността на режима и за всички държавни органи е само проява на разбирането му, че държавният орган винаги действа в съответствие със закона.

Нормативната уредба е изключително последователна в даването на статут на недвижим паметник на културата, съответно на недвижима културна ценност, на всеки обект, който е деклариран като културна ценност до тогава, докогато по надлежния ред и от компетентните органи не се установи, че този статут следва да бъде отменен поради липса на качества на недвижима културна ценност - чл. 62, ал. 1 ЗКН. Няма правна норма, която да елиминира установения по надлежния ред и от компетентните органи деклариран статут на недвижима културна ценност на един недвижим имот за данъчните цели на данъка върху недвижимите имоти. Напротив. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 11а ЗМДТ изрично освобождава от заплащането на данък собствениците на сгради - културни ценности, стига да не се използват за стопански цели. Ако законодателят е искал да отмени за данъчни цели установения по отношение на декларираните недвижими културни ценности предоставения им от Закона за културното наследство статут на недвижима културна ценности той би следвало изрично да направи това разграничение, защото за Закона за културното наследство и декларираните, и обявените недвижими културни ценности имат един и същ статут - на културна ценност.

Неоснователни са доводите на касатора за възможността от "злоупотреби". Съгласно чл. 58, ал. 1 ЗКН декларирането на обекти, които могат да бъдат определени като недвижими културни ценности, става със заповед на министъра на културата по предложение на директора на Националния институт за паметниците на културата. Следователно, никое лице по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, не може само да декларира даден недвижим имот като недвижима културна ценност и по този начин да "избегне" заплащането на данък върху недвижимите имоти.

С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, направил е въз основа на тях обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закони, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди Столична община - юридическото лице, в чиято структура е органът - касатор, да заплати на г-жа Д. направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото - договор за правна защита и съдействие от 20.04.2016 г., са в размер на 300,00 лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд