Решение № 12191 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15480/2014 г.

Решение № 12191 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15480/2014 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Мобилтел" ЕАД, гр. София срещу решение № 5873/07.10.2014 г. по административно дело № 4062/2014 г. по описа на Административен съд София град. Претендират се касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Касаторът твърди, че жалбата на г-н Агов, по която е образувано производството пред АССГ е недопустима като просрочена, както и поради липса на предмет. При условията на евентуалност въвежда възражения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Посочва разпоредбата на чл. 229а от Закона за електронните съобщения, като твърди, че срочен договор между страните може да бъде продължен само при изрично писмено съгласие на абоната, като при липса на такова, договорът се преобразува като безсрочен, при отпадане на допълнителните промоционални минути, които са важали за срока на договора. Приема за неправилен извода на съда за нищожност на писмо изх. № 14-00-2596/11.09.2013 г. на чл. на Комисията за регулиране на съобщенията. Същото нямало характер на решение на Комисията. Последното подлежало на обжалване пред Върховен административен съд /ВАС/ като първа инстанция. Писмото имало характер на кореспонденция, която предоставяла единствено допълнителна информация във връзка с предприетите действия от Комисията по повод подадена от г-н Агов жалба. В съдебно заседание юрк. Бояджиева поддържа жалбата. Производството е образувано и по касационна жалба на Комисията за регулиране на съобщенията срещу решение № 5873/07.10.2014 г. по административно дело № 4062/2014 г. по описа на Административен съд София град. Юрк. Стойнева и юрк. Химук въвеждат възражения за недопустимост на съдебното решение - касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК поради липса на индивидуален административен акт, предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ. При условията на евентуалност се въвежда и касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон. Твърди, че с писмото не се засягат права и интереси на г-н Агов. Отношението между него и "Мобилтел" ЕАД било облигационно, по силата на сключен договор, като неизпълнението на задълженията по договора въвеждало гражданско-правен спор. Допълнително се въвеждат и възражения, че г-н Агов е имал възможност да обжалва мълчалив отказ на КРС. Ответникът по касационните жалби, Член на Комисията за регулиране на съобщенията, не взема становище. Ответникът, Георги Дойчинов Агов, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. При извършена служебна проверка за допустимост на касационните жалби: Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на Георги Дойчинов Агов от гр. Варна срещу писмо изх. № 14-00-2596/11.09.2013 г. на чл. на Комисията за регулиране на съобщенията. С определение от 22.05.2014 г. съдът е конституирал като страни в производството: - жалбоподател- Георги Дойчинов Агов от гр. Варна; ответник по жалбата: - чл. на Комисията за регулиране на съобщенията; заинтересована страна - "Мобилтел" ЕАД. Комисията за регулиране на съобщенията не е била страна в производството пред АССГ. С писмено становище от 12.12.2014 г. възразява, че има право но касационна жалба, доколкото с решението си съдът връща преписката на КРС за ново произнасяне съобразно указанията на съда. Позовава правото си на касационна жалба на разпоредбата на чл. 210, ал. 2 АПК. Касационната инстанция приема, че жалбата на "Мобилтел" ЕАД е допустима като подадена от страна с правен интерес, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. По отношение на допустимостта на касационната жалба на КРС, съдът излага следното: Процесуалното право на жалба принадлежи само на лицата, които имат качеството на страни по делото, а това са правните субекти, които са заинтересовани от неговия изход (арг.: чл. 211, ал. 1, във вр. с чл. 210, ал. 1, във вр. с чл. 15, ал. 1 АПК). Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК ответник по жалбата е органът, издал оспорения административен акт - в случая - Член на КРС. Самата КРС не е издател на обжалвания акт, не е била страна в съдебното производство пред АССГ, поради което по принцип не разполага с правен интерес да атакува постановения съдебен акт (арг.: чл. 210, ал. 1 АПК). Нормата на ал. 2 от цитирания текст дава възможност за оспорване на неучаствали по делото субекти, засегнати от правните последици на постановения съдебен акт, чиято процесуална легитимация е съвместна с тази на една от страните. Касационният жалбоподател КРС възразява, че със съдебното решение е задължен да се произнесе по жалбата на г-н Агов съобразно указанията на съдебното решение, откъдето се счита засегнат от същото и има право на касационна жалба на така посоченото правно основание. Действително разпоредбата на чл. 210, ал. 2 АПК предвижда на лица, които не са участвали в делото, право да обжалват решението в случаите, когато то е неблагоприятно за тях. Това са неучаствали по делото субекти, засегнати от правните последици на постановения съдебен акт. В случая, АССГ с нарочен диспозитив на съдебното решение е върнал административната преписка на КРС за ново произнасяне съобразно указанията на съда. Указанията на съда са в мотивите на съдебния акт. Настоящият състав на ВАС споделя възраженията на КРС, че с така постановения втори диспозитив на съдебния акт се засягат права и интереси на КРС, поради което и комисията има право на касационна жалба срещу така постановения съдебен акт в тази част. Последицата от отменителното решение, с което административната преписка е върната на КРС за ново произнасяне е във възникналото задължение спрямо компетентния административен орган да се произнесе. Тъй като това задължение възниква за КРС, с тази част от диспозитива на съдебния акт, комисията е засегната от съдебното решение, без да е била страна в производството пред АССГ, поради което и има право на касационна жалба срещу решението на АССГ в засягащата я част. Горното обосновава извод за право на КРС на касационна жалба на основание чл. 210, ал. 2 АПК. По основателността на касационните жалби: Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на Георги Дойчинов Агов от гр. Варна срещу писмо изх. № 14-00-2596/11.09.2013 г. на чл. на Комисията за регулиране на съобщенията. С обжалваното решение съдът е обявил за нищожно писмото, като е върнал преписката на Комисията за регулиране на съобщенията за ново произнасяне съобразно указанията на съда в решението. За да обяви обжалваното писмо за нищожно, съдът е приел, че всеки засегнат потребител може да подаде жалба до КРС, в случай, че предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги, не изпълни свое задължение по глава четиринадесета от Закона за електронните съобщения /арг. чл. 238, ал. 1 ЗЕС/. Чл. 240 ЗЕС вменява компетентност на КРС да се произнесе по жалбата в двумесечен срок от постъпването й. Решението на комисията се изпраща и на жалбоподателя /арг. чл. 241, ал. 2 ЗЕС/. Чл. 239 ЗЕС регламентира процедурата по проверка на обстоятелствата, изложени в жалбата. В конкретната хипотеза, г-н Агов е подал жалба до КРС на 02.08.2013 г. срещу твърдяни от него неправомерни действия на "Мобилтел" ЕАД. На 11.09.2013 г. чл. на Комисията за регулиране на съобщенията адресирал до жалбоподателя обжалваното писмо, с което го уведомил за извършената проверка по подадената жалба и за констатациите по проверката. АССГ е приел, че жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 140, ал. 1 АПК, срещу индивидуален административен акт, който засяга права и законни интереси на жалбоподателя. Касационната инстанция приема тези изводи от правна страна на първоинстанционния съд. Писмото е получено от жалбоподателя на 12.09.2013 г., а жалбата срещу него е подадена на 30.09.2013 г. Доколкото в писмото не е указан срок за обжалване на същото, намира приложение разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК, като срокът за обжалване се удължава на два месеца. По възражението на касатора, че обжалваното писмо няма характер на индивидуален административен акт, а единствено информира жалбоподателя, същото не се споделя от настоящия състав на ВАС: На правото на засегнатия потребител да подаде жалба до КРС съответства задължението на КРС да се произнесе по тази жалба с решение. В случая не се коментира съдържанието на решението с оглед наличието или не на констатирано нарушение. Комисията за регулиране на съобщенията е специализиран независим държавен орган, юридическо лице със седалище София. Същата осъществява функциите по регулиране и контрол при осъществяването на електронните съобщения. Съгласно чл. 30, т. 26 ЗЕС, комисията разглежда жалби на крайни потребители в случаите, предвидени в този закон. Глава четиринадесета от Закона за електронните съобщения урежда защитата на интересите на крайните потребители. По делото не се спори, че жалбата на г-н Агов касае дейността на "Мобилтел" ЕАД като предприятие, което предоставя обществени електронни съобщителни услуги по смисъла на § 1, т. 50 от ЗЕС. Правото на г-н Агов да подаде жалба до КРС във връзка с дейността на това предприятие е регламентирано в чл. 238, ал. 1 ЗЕС, а задължението на КРС да се произнесе по жалбата - в чл. 240 от същия закон. Във всички случаи, компетентността да извърши проверка, да изиска становища, допълнителни доказателства, да възложи експертно становище и пр. е на Комисията за регулиране на съобщенията. В конкретната хипотеза, не комисията като колективен орган, а чл. на комисията се произнася по жалбата на г-н Агов, което обосновава правилен извод на първоинстанционния съд за нищожност на писмото, обективиращо волята. Касационната инстанция не споделя възраженията на касатора, че правата на Агов не се засягат от това писмо. Напротив, засяга се правото му да получи решение на Комисията за регулиране на съобщенията по подадената жалба, в която излага данни за нарушения, извършени от "Мобилтел" ЕАД като предприятие, което предоставя обществени електронни съобщителни услуги по смисъла на § 1, т. 50 ЗЕС. Предвид гореизложеното, съдът приема за правилно решението на АССГ в частта, в която е обявил за нищожно писмо изх. № 14-00-2596/11.09.2013 г. на чл. на Комисията за регулиране на съобщенията. По отношение на възражението по касационната жалба на КРС срещу съдебното решение в частта, в която съдът е върнал преписката на КРС за ново произнасяне, съобразно указанията на съда: Основателно е възражението на КРС, че предмет на делото пред АССГ не е мълчалив отказ на КРС да се произнесе по жалбата на Агов от 02.08.2013 г. КРС не е била страна по делото. Тя е обвързана от съдебното решение на основание чл. 173, ал. 2 АПК, доколкото съдът при констатирана нищожност поради некомпетентност, има правомощие да изпрати преписката на съответния компетентен орган със задължителни указания. КРС е сезирана с жалба от г-н Агов от 02.08.2013 г. Дали по тази жалба е формиран мълчалив отказ, дали същият е влязъл в сила и пр., тези въпроси не са предмет на настоящото производство, тъй като не се обжалва мълчалив отказ на КРС. Доколкото предмет на делото е писмото на члена на КРС, то правилно съдът е прогласил същото за нищожно. Доколкото компетентността да се произнесе по жалбата на Агов е на КРС, то правилно съдът е изпратил преписката на КРС за произнасяне по същата, дори и непрецизно да е използвал термина "връща за ново произнасяне", вместо "изпраща за произнасяне на компетентния орган". Горното обосновава извод за правилност на съдебното решение в неговата цялост, като същото следва да бъде оставено в сила.