Определение № 282 от 20.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 283/2009 г.

Производството е образувано по частна жалба на И. А. Б. от Търговище против определение № 118/23.03.2009 г. по в.гр.д. № 736/2007 г. на Сливенски ОС, с което на основание чл.192,ал.4 ГПК-отм. във вр. с § 2,ал.2 ГПК, частния жалбоподател е осъден за заплати на ЗК У. АД-София допълнително сумата 1 000.62 лв. разноски по делото, съобразно уважената част от исковата претенция. Ответникът по частната жалба е подал писмено възражение, че същата е неоснователна и моли да се остави без уважение. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Обжалваното определение е правилно. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че молбата за присъждане на разноски е подадена след срока по чл.248,ал.1 ГПК и че не разглеждането на насрещната касационна жалба не предпоставя същата да се преквалифицира в искане по чл.248 ГПК. В случая не става дума за преквалифициране. Въззивният съд се е произнесъл по реда на чл.192,ал.4 ГПК-отм. във вр. с §2, ал.2 ГПК. В насрещната касационна жалба на сегашния частен жалбоподател, която не е разгледана съобразно чл.287,ал.4 ГПК, изрично има искане по чл.248,ал.1 ГПК, което е приповторено и в молбата за отстраняване на нередовности. Освен това, след произнасяне на ВКС-І т.о. по реда на чл.288 ГПК и в срока по чл.248,ал.1 ГПК има депозирана нова молба-лист 68 от въззивното дело. Отделно от това, частния жалбоподател не оспорва списъка на разноските приложен към отговора по първоначалната касационна жалба, който е подаден едновременно с насрещната такава. По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и затова обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, ВКС-І т.о.