Решение № 182 от 31.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 178/2010 г.

Производството е по чл. 282 ГПК. Образувано е по молба на Е. Л. М., гражданин на Република Р. в качеството му на управител на „П” Е., гр. В., за спиране на изпълнението на Решение № 207/12.02.2010 год. по гр. д. № 3316/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, ХІV състав. С молбата представя вносна бележка за внесена по сметката на ВКС сума в размер на 5 337,50 лв. като обезпечение на исканото спиране. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., приема следното: С Решение № 207/12.02.2010 год. по гр. д. № 3316/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, след като е отменено решението на Пловдивския районен съд, постановено по гр.д. № 45/2009 год., е постановено ново решение, с което „П” Е., гр. В. Търново е осъден да заплати на Т. Х. Ш. от гр. П. сума в размер на 407,50 лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сума в размер на 4 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, както и 930 лв. разноски. Това решение е обжалвано с касационна жалба от „П” Е., гр. В., която е подадена в законоустановени срок по чл. 283 ГПК. С оглед на горното, изискванията за спиране на изпълнението на постановеното въззивно решение са налице: Решението е осъдително, поради което подлежи на изпълнение. Обжалвано е с касационна жалба, която е подадена в срока за обжалване. Като обезпечение на спирането е внесена сума, която покрива присъдената сума. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.