Определение № 222 от 13.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 125/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба от П. Д. К. от гр. Б., срещу разпореждане от 12.12.2008 г. на Софийски апелативен съд, постановено по възз. гр. д. № 541/2007 г., с което се връща частната й жалба с вх. № 10 437/01.12.2008 г., както и срещу протоколно определение от 21.11.2008 г. на САС, ТО, 3-ти състав. С обжалваното определение въззивният съд е прекратил производството по цитираното дело, поради смърт на ищеца по предявения иск по чл. 74 ТЗ, като е приел, че конституирането на жалбоподателката по чл. 120 ГПК (отм.) в процеса е недопустимо, предвид личния характер на членствените правоотношения в О., които не се наследяват. Частният жалбоподател счита, че обжалваните актове са неправилни по изложени в жалбата подробни съображения. Моли същите да бъдат отменени и делото да бъде върнато на САС за продължаване на съдопроизводствените действия по възз. гр. д. № 541/2007 г. Ответникът по частната жалба „П” О. гр. С. не ангажира становище в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното: Производството по гр. д. № 224/2005 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по иск с правно основание чл. 74 от ТЗ, предявен от Димитър П. Б. от гр. Б. срещу „П” О. гр. С. за отмяна решенията на ОС на дружеството от 30.06.2005 г. С решение от 12.12.2006 г. първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск, като неоснователен. Ищецът е обжалвал постановено решение с въззивна жалба, по повод на която САС е образувал възз. гр. д. № 541/2007 г. Видно от представеното удостоверение за наследници №nbsp;055/05.04.2007 г., в хода на въззивното производство ищецът е починал и негов единствен законен наследник е дъщеря му П. Д. К., която се е явила в съдебното заседание на 08.06.2007 г. като е уведомила съда, че е предприела действия да поеме дружествените дялове на баща си в ответното дружество и е направила искане за конституирането й като страна в процеса на основание чл. 120 от ГПК (отм.). С обжалваното определение от 21.11.2008 г. САС е прекратил производството по делото, като е приел, че искът по чл. 74 ТЗ е личен иск и правото за предявяването му не се наследява, поради което е недопустимо наследницата на починалия ищец да бъде конституирана като страна в процеса. Неправилно с разпореждането си от 12.12.2008 г. САС е върнал подадената частна жалба срещу прекратителното определение на въззивния съд. Същата е процесуално допустима и след отмяна на разпореждането за връщането й, ВКС следва да се произнесе по съществото на съдържащите се в нея оплаквания. Настоящият състав на второ отделение на Търговска колегия на ВКС, като взе предвид изложеното в частната жалба и след проверка на данните по делото намира същата да неоснователна. Правилно с обжалваното определение въззивният съд, след смъртта на ищеца Димитър Б., е прекратил производството по предявения от него иск по чл. 74 от ТЗ. Законосъобразен се явява направеният извод, че искът по чл. 74 от ТЗ принадлежи само на съдружниците в търговското дружество и е проява на членственото правоотношение между дружеството и неговите членове, което за физическите лица се прекратява при смърт или поставяне под пълно запрещение – чл. 125, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Членственото правоотношение е лично и не се наследява. Наследим е само дружествения дял в О. и съразмерната на него печалба, поради което не съществува правна възможност наследниците да бъдат конституирани на мястото на починалия в хода на съдебното производство ищец по иска по чл. 74 от ТЗ. В този смисъл е и решение № 195/21.03.2008 г. по търг. дело № 781/2007 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия. По изложените съображения обжалваното прекратително определение на САС е правилно и следва да бъде потвърдено, поради което съставът на ТК на ВКС