Решение № 11070 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4901/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас чрез юрк. Ташкова срещу Решение 1088/08.02.2024 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. д. 1628/2023 г., с което, по жалбата на Лидикар ООД, ЕИК 147015017, гр. Бургас, ул. Константин Фотинов 1, представлявано от К. Карачорбаджиева, и на М. Маргаритов, гр. Варна, [улица], е отменено издаденото от касатора Решение 32-518406/16.08.2023 г. към митническа декларация (МД) MRN 20BG001007021816R8/06.08.2020 г. Наведено е касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1, чието осъществяване се аргументира с пропуск на първостепенния съд да съобрази, че в разглеждания случай е осъществен последващ контрол по чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ). По подробно изложени съображения касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърлят жалбите срещу издадения от него административен акт и да му се присъдят разноските за двете съдебни производства. Ответниците по касационната жалба, Лидикар ООД и М. Маргаритов, чрез адв. Василева, в писмен отговор и в становища по съществото на спора отричат нейната основателност. Искат да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и на всеки от тях да бъдат присъдени направените в настоящата инстанция разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. Пред Административен съд Бургас е оспорено Решение с рег. 32-518406/16.08.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас, с което е определена нова митническа стойност на основание чл. 70 от Регламент 952/2013 (МКС/Кодекса) в размер на 9 381,87 лв. за стока, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN MRN 20BG001007021816R8/06.08.2020 г.: катастрофирал пътнически автомобил Мерцедес Бенц модел С300, черен, с работен обем 3500 куб. см., шаси WDDGF8AB7DA782699 и са установени допълнителни задължения за мито 646,45 лв. и ДДС 1422,18 лв. Според фактическите установявания на първостепенния съд на 06.08.2020 г. вносителят В. В. Д. чрез декларатор Лидикар ООД декларира за режим допускане за свободно обращение употребяван пътнически автомобил катастрофирал, марка MERCEDES BENZ, модел C-300, тип бензин, брой места - 5, товароносимост - 0, първа регистрация 01.01.2013 г., цвят черен, работен обем 3500, двигател номер не се чете, шаси WDDGF8AB7DA782699, държава на изпращане/износ Канада; условие на доставка CFR стойност и навло; метод за определяне на стойността договорна стойност на внасяните стоки; цена на стоката и валута 2318.00 CAD; В Агенция Митници е постъпило писмо с рег. 32-441111/16.12.2022г. от канадските митнически власти Canada Border Services Agency, в което за износителя, 9396-9053 QUEBEC Inc.са приложени CERS, а дейността на дружеството е търговци на употребявани автомобили. На основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. митническите органи извършили последващ контрол след вдигане на стоката с цел проверка на точността и пълнотата на информацията в митническата декларация, в рамките на който констатирали несъответствие на декларираната при износа и вноса цена на стоката - декларирана при внос цена 2318 CAD, а при износ 6940 CAD. Освен това към декларацията за внос не са приложени доказателства за извършени плащания предвид посочения вид на сделката и метод за определяне на стойността, както и че липсват доказателства за размера на платена сума в аванс, доколкото в условията за плащане по приложената фактура е вписано Prepayment (предплащане). При тези несъответствия за митническите органи възникнали съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност. На основание чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 от Лидикар ООД и от Маргаритов са изискани документи, снимки и обяснения по повод на процесния внос, но такива не са представени. Митническият орган е мотивирал извод, че декларираната на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. митническа стойност, определена въз основа на фактура RA- E20061801/18.06.2020 г., издадена от 9396-9053 QUEBEC Inc., следва да бъде отхвърлена поради разликата в декларираната стойност на стоката, посочена в представената информация за износ и в декларацията за внос, съответно приложената към нея фактура. Самата фактура не сочи да е налице волеизявление на продавач и купувач. Липсват и доказателства къде е осъществена сделката, налице ли е плащане и по какъв начин е извършено. При горната фактическа установеност първостепенният съд е обосновал изводи, че оспореното решение е валидно, издадено от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 7 във вр. с ал. 1 ЗМ, в административно производство, в което е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила липсва акт за възлагане на проверката по чл. 84в ЗМ, и противоречи на материалния закон, тъй като съмненията на митническия орган относно неправилното деклариране на митническата стойност според него не са обосновани от събраните данни. Според АС Бургас извадката от канадската митническа система CERS удостоверява единствено, че властите в страната на износа са получили електронна информация за износ, която не е съпроводена с документите, въз основа на които е съставена. Съдът е приел, че митническият орган не е изпълнил задължението си преди да прибегне към определяне на митническата стойност по разглежданата декларация по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., да изчерпи визираните в чл. 74, § 2 вторични методи по букви от а) до г). Митническият орган не е изяснил щетите на внесения автомобил, въз основа на които да може да направи обосновани заключения за идентичност или сходство на внесени стоки. От друга страна, проверката в системата МИС3А не изчерпва задължението на органа да провери приложимостта на посочените методи. Такава справка обхваща единствено националната база данни, а за приложението на методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. се изисква събраната информация да касае цялата митническа територия на Съюза. Неправилно според АС Бургас е приложен и резервният метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Настоящият касационен състав преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. В практиката на СЕС и на ВАС се приема, че съществено нарушение на административно-производствените правила е само това процесуално нарушение, което, ако не бе допуснато, би имало за последица друг правен резултат така т. 62 от Решението си от 20 декември 2017 г. по дело С-276/16, Prequ Italia Srl. Дори при извод за приложимост на чл. 84в ЗМ по отношение на производството по чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, а той не се подкрепя от корективното тълкуване на чл. 84, ал. 2 ЗМ и систематичното място на чл. 84в ЗМ, нарушението не носи белега същественост. Чл. 22, § 6 във вр. с чл. 29 от МКС задължава митническите органи преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за адресата, да му съобщят мотивите, на които то ще се основава, и да му предоставят възможност да изрази становището си в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил. Според § 7 всяко решение, което е неблагоприятно за адресата, трябва да бъде мотивирано и в него трябва да се посочва правото за обжалване, предвидено в член 44. Според чл. 8, § 1, б. а) и б. в) от Регламента за изпълнение в съобщението по чл. 22, § 6 от Кодекса се посочват документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение и упоменаване на правото на съответното лице на достъп до документите и информацията, посочени в буква а). Уведомяването по чл. 22, § 6 от МКС гарантира спазването на принципа на правото на защита като основен принцип на правото на Съюза и на правото на изслушване във всяка една административна процедура като неразделна част от този принцип (Решение на СЕС от 3 юни 2021 г. по дело С-39/20, Staatssecretaris van Financiеn, т. 30 и т. 31 и цитираните там решения). В случая е извършено уведомяване за мотивите на предстоящото неблагоприятно решение и е дадена възможност на неговите адресати да изразят становище в 30дневен срок. По този начин правото на изслушване не е нарушено. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Тя трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена (виж т. 52 от Решение на СЕС от 28 февруари 2008 по дело C-263/06, Carboni e derivati Srl и т. 31 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело C-291/15 EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент(ЕС) 2015/2446). Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни (т. 36 от решението на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft). Настоящият касационен състав преценява като основателни съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 от Кодекса. Информацията, предоставена от канадските митнически власти, е за декларирана в износната МД цена на автомобила, която значително надвишава цената, посочена в приложената от вносителя към МД за внос фактури. Цената, декларирана в декларацията за експорт, не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена, но с оглед обстоятелството, че от страна на вносителя не са представени други документи във връзка с начина на формиране на вписаната във фактурата цена като договор и др. и не са представени платежни документи, тя обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето й, регламентирани в чл. 74 МКС. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, докато се стигне до този, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (Решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, Решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, Baltic Master UAB, т. 45 и др.). Като се има предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните предвидени в чл. 74 МКС методи за определяне на митническата стойност, митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост. (Решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 LS Customs Services, т. 52, 9 юни 2022 по дело C-187/21, FAWKES Kft, т. 35). В този контекст те са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (вж. в този смисъл решения от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 56 и от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 27). Съгласно това задължение всеки митнически орган е длъжен да използва националната база данни, която той управлява и попълва. Доколкото тя му предоставя необходимите данни, не може да се изисква служебно или при обикновено поискване системно да се опитва да получи достъп до източници на информация или до бази данни. Евентуалното задължение на митнически орган на държавата членка, в която се извършва митническото оформяне, да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза, зависи от обстоятелството дали съответният митнически орган е в състояние да установи митническата стойност въз основа на данните, с които разполага (виж т. 39 и т. 42 от цитираното по-горе решение по делото FAWKES по прилагането на чл. 30, § 2 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 74, § 2 от сега действащия Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). СЕС има предвид МИС например, която съгласно чл. 24 от Регламент (ЕО) 515/97 представлява централизирана система от база данни и е достъпна чрез терминали, разположени във всяка една държава членка, в която се съдържат данни от изброените в този текст категории и в която съгласно Съображение 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/346 компетентните органи на държавите членки въвеждат информация за съответните събития. Задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на Митническия кодекс, трябва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (Решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). Това задължение означава, че посочените органи следва да изложат в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките, както за да се позволи на неговия адресат да защити правата си при възможно най-добри условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва, така и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на това решение (в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 45). В процесната МД автомобилът е описан като катастрофирал. В административната преписка не се съдържа протокол, изготвен от компетентните митнически органи, който да доказва извършен оглед на стоката преди вдигането й, съответно да удостоверява липсата или наличието на повреди и вида им. Не се установява по делото вносителят да е представил документи, установяващи претърпяната от автомобила щета. Въпреки че МКС се основава на система на деклариране (виж. т. 53 от решението на СЕС от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB), митническият орган не определя митническа стойност за така описания автомобил в МД. Следователно той не оспорва, че същият е претърпял щети. Дори да се приеме, че с оглед специфичните повреди на автомобила е невъзможно да се открие в системата информация за идентични стоки, то с оглед определението за сходни стоки в чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение, т. е. с подобни параметри, е следвало митническият орган да докаже, че по зададени критерии като марка, модел, тип двигател, година на първа регистрация, внос от Канада е налична или не е налична информация и ако е налична, да обоснове защо тя не се отнася за сходни стоки. В случай, че националната информационна система не му предоставя необходимите данни, е следвало да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави-членки или от службите на Съюза, за да се приеме, че е изпълнил задължението си за полагане на дължимата грижа. Според чл. 74, § 3 МКС, когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Според § 1 и § 2 от чл. 144 от Регламента за прилагане, озаглавен Резервен метод, при определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи. По тълкуването на чл. 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността , съответстващ на чл. 74, § 3 от настоящия кодекс, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55 приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че като е мотивирал извод на материална незаконосъобразност на оспорения административен акт, първостепенният съд е постановил съответно на материалноправните норми решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявените искания на всеки от ответниците се дължат сторените разноски за настоящата инстанция в размер на по 500 лв.