Определение № 10718 от 10.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8973/2024 г.

Производството e по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Г. Т. А., с посочен адрес: Централна поща, до поискване, 1000 София, с която се обжалва Разпореждане от 01.08.2024г. по входящ номер № 11624 от 29.07.2024г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е върната на А. подадената от него жалба с вх. № 11624/29.07.2024 г. по описа на Върховния административен съд. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението, иска се неговата отмяна и да бъде образувано административно производство по жалбата му. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: На 29.07.2024 г. Г. Т. А. подава жалба във Върховния административен съд, в която иска от съда „да задължи ФИФА, да отговори на негово писмо от 26.05.2015 г.“. С Разпореждане от 01.08.2024 г. по входящ номер № 11624 от 29.07.2024г. Върховният административен съд, шесто отделение, е върнал жалбата на Г. Т. А.. За да постанови обжалваното разпореждане, ВАС е констатирал, че в жалбата липсва визиране на годен за административно производство предмет /индивидуален административен акт, общ административен акт, нормативен административен акт, мълчалив отказ на правосубектен орган по българското законодателство, мълчаливо съгласие, неоснователни действия или бездействия на администрацията по смисъла на АПК и др./. Посочил е, че същата няма белезите на жалба или сигнал, свързан с функционирането на системата на административните съдилища и Върховния административен съд. Оспореното разпореждане е правилно. Подадената жалба, с която е бил сезиран Върховният административен съд е недопустима. Както бе посочено по-горе, с жалбата на Г. Т. А. се иска от съда „да задължи ФИФА, да отговори на негово писмо от 26.05.2015г.“, което искане не е от компетентността на административните съдилища, съгласно регламентираната в чл. 128 АПК подведомственост. Липсва годен за оспорване административен акт. Върховният административен съд законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 159, т. 1 АПК. Обосновано е приел, че липсва абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване, а именно годен административен акт, който да подлежи на съдебен контрол. По изложените съображения частната жалба, по която е образувано настоящото дело, се явява неоснователна, а атакуваното с нея Разпореждане от 01.08.2024 г. е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение,