Определение № 543 от 29.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2296/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 11857/13.04.2017 год. на Т. С. Д. от [населено място], заявена чрез процесуалния и представител адв. П. Д. – АК –П. срещу Решение No 270 от 13.03.2017 год. по гр.В.д Nо 1409/2016 година на ОС-Пловдив по допускане на съдебна делба по чл. 344 ал.1 ГПК във вр. с чл. 34 ЗС. С посоченото решение, окръженият съд в правомощията си по чл.258 и сл. ГПК е оставил в сила Решение от 28.03.2016 година по гр.д. No 7178/2015 год. на РС- Пловдив, XIII-състав, ГК с което е допуснато извършването на съдебна делба на УПИ IX-1484 в кв. 105 по плана на [населено място], одобрен със Заповед 509/1989 година, стар номер на ПИ- 501. 1484 и административен адрес [населено място] [улица]Nо 79 площ на имота от 388 кв.м., отреден за жилищно строителство, заедно с построените в него сгради: двуетажна масивна сграда с площ от 71 кв.м., нанесена на плана с номер 501. 1484.1, едноетажна масивна сграда с площ от 47 кв.м. нанесена в плана под номер 501. 1484.2 и едноетажна масивна сграда на 57 кв.м., нанесена в плана с номер 501. 1418.3 между Д. П. Д. с права 7/12 идеални части, Б. П. С. с права от 4/12 идеални части и Т. С. Д. с права от 1/12 идеална част. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е процесуално недопустимо поради неучастие на всички съсобственици на имота, респ. е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на съществени процесуални правила относно срока за релевиране на възражение за придобивна давност и основанията за уважаването му, основания за отмяна по реда на касационното обжалване по см. на 281 т.2 и т.3 ГПК. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа наред с довода за процесуална недопустимост и в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК / редакция до изм. на разпоредбата с ДВ. бр.86/2017 година / по въпроса за необходимостта от участие в процеса на всики лица, съсобственици на имота, произнесен в противоречие със задължителната съдебна практика- ПП ВС 7-73, т.7. По делото е постъпил писмен отговор от ответниците по касация Д. Д. и Б. С., подаден от процесуалния им представител адв. Ц. К. –АК П., с който се оспорват както доводите по касационната жалба, така и наличие на основание за допускане на касационното обжалване. Претендират се разноски по делото. Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените основания по чл. 280 ал.1 ГПК и изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК/ редакция до изм.ДВ, бр. 86/2017 год./ намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед на данните за предмета на спора-н иск за съдебна делба на съсобствен недвижим имот, същата е процесуално допустима. След преценка на изведените въпроси по чл. 280 ал.1 ГПК и като обсъди доводите на страните на база закона, в редакцията му до изменение с ДВ. Бр.86/2017 година, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Още с разясненията на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС се прие, че тълкуването „правния въпрос“ по см. на чл. 280 ал.1 ГПК следва да се разбира като конкретен правен проблем, разгледан от въззивния съд с обжалваното решение в рамките на предмета на спора през въззивната инстанция. За да допусне извършване на съдебната делба на конкретно посочения недвижим имот- УПИ IX-1484 в кв. 105 по плана на [населено място], одобрен със Заповед No 509/1989 година, стар номер на ПИ- 501. 1484 и административен адрес [населено място] [улица]Nо 79 площ на имота от 388 кв.м., отреден за жилищно строителство, заедно с построените в него сгради: двуетажна масивна сграда с площ от 71 кв.м., нанесена на плана с номер 501. 1484.1, едноетажна масивна сграда с площ от 47 кв.м. нанесена в плана под номер 501. 1484.2 и едноетажна масивна сграда на 57 кв.м., нанесена в плана с номер 501. 1418.3 въззивният съд е потвърдил тезата и на първата инстанция, че е налице съсобственост между страните по спора именно на така описания недвижим имот.Данните по делото, че към 1965 година, дворното място е било част от недвижим имот с по голяма площ, не може да обуслови извод, че по отношение на делбения имот образуван и одобрен като самостоятелна териториална единица по силата на влязъл в сила дворищно регулационен план и на основание Заповед No 509/1989 година на кмета на [община], съществува вероятност права да имат и “други трети лица“. Направеното в тази насока възражение не почива на доказателства по делото,ангажирани в тази насока на ответника Т. Д.. След като изводите на съда относно лицата, титуляри на правото на собственост почиват на доказателствата по делото, а и самата Д. черпи права именно в обема на така посочения имот като съсобствен само между бившия и съпруг Д. Д., неговата сестра Б. С., като наследници на В. Г. Д. и нея самата, по силата на договора за издръжка и гледане, направеното възражение не само не е в нейна полза, а съществува забраната за reformation in peius, но и няма обективни данни да бъде прието като основателно.Ето защо и поставеният въпрос за необходимостта от участие в процеса на всички лица, съсобственици на имота, не може да се приеме ,нито че е произнесен в противоречие със задължителната съдебна практика- ПП ВС 7-73, т.7, за да обуслови допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК/ редакция до изм. ДВ. бр.86/2017 година, нито че дава основание да се приеме наличие на хипотеза на евентуална недопустимост на въззивното решение, като постановено без участието на всички съсобственици на имота. Уреденият съдебен исков процес по българското национално процесуално право винаги е за защита на лични субективни материални права. Чужди материални права могат да бъдат защитавани пред съда от лице, различно от носителя на правото само по изключение в изрично упоменатите от законодателя хипотези на процесуална суброгация, каквато не може да се приеме, че е налице в случая. По направеното искане на Д. Д. и Б. С. за присъждане на разноски, направени пред касационния съд.Искането е основателно предвид изхода на делото и на основание чл. 78 ал.3 ГПК, но не може да бъде уважено, съгласно разясненията на ТР 6/2012 година на ОСГТК на ВКС тъй като по делото липсва писмен документ, удостоверяващ размера на направените разноски. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия