Решение № 5060 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11897/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Р. И. Б. от гр.Бургас срещу решение № 8836 от 17.10.2025 г., постановено по адм.д. № 669/2025 г. по описа на Административен съд- Бургас в отхвърлителния му диспозитив. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в атакуваната му част като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост– касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли същото да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призована за съдебно заседание, касационната жалбоподателка, Р. Б., не се явява и не се представлява. От същата чрез процесуалния й представител адв. Г.Колева по делото е депозирано писмено становище с подробно развити в него доводи за основателност на касационната жалба, съответно- неправилност на атакуваните части от съдебното решение. Ответникът, ОД на МВР - Бургас, редовно призован, не изпраща представител.От същия чрез юриск.А.Димчева е депозирано становище на касационната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на същата, съответно- за правилност на съдебното решение в обжалваните части. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба по отношение размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваната му част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Административен съд –Бургас е сезиран с искови претенции на основание чл.1 от ЗОДОВ, предявени от Р. И. Б. от гр.Бургас срещу ОД на МВР –Бургас за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди /претърпени морални болки и страдания- разочарование, негативни емоции, накърнени очаквания за справедливост/ в размер на 5000 лв, както и на обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за наемане и заплащане на таксиметров превоз в периода 26.07.2024г. до 19.11.2024 в размер на 1879,10 лв,ведно със законната лихва върху тези суми,считано от предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане, претърпени в резултат на отменената като незаконосъобразна по съдебен ред Заповед за налагане на ПАМ №24-0769-000752/26.07.2024г. „Временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността“ – чл.171,т.2,б.“а“ чрез отнемане на СРМПС №[номер], издадена от полицейски инспектор към ОДМВР-гр.Бургас,Сектор „Пътна полиция“. С постановеното съдебно решение №8836/17.10.2025г. по адм.д. № 669/2025г. по описа на АС-Бургас, съдът е осъдил ОД на МВР –Бургас да заплати на Р. И. Б., [ЕГН] сумата от 600 /шестстотин/лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна Заповед №24-0769-000752/26.07.2024г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР-гр.Бургас,Сектор „Пътна полиция“, отменена с влязло в сила решение №9320 от 19.11.2024г. по адм.д.№1446/2024г. по описа на АС-Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска/ 08.04.2025г./ до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за неимуществени вреди над присъдената сума до пълния й предявен размер от 5000 лв като неоснователен. Съдът е отхвърлил изцяло и предявения от Р. Б. срещу ОД на МВР –Бургас иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 879.10 лв, причинени й от същата ,отменена като незаконосъобразна и цитирана по-горе заповед за налагане на ПАМ със законните последици. Съдебното решение е обжалвано само от Р. И. Б. в отхвърлителните му диспозитиви, поради което като необжалвано в осъдителния му диспозитив, същото е влязло в сила. За да стигне до този правен резултат, АС-Бургас, след обсъждане на всички събрани по делото доказателства и доводи на страните– поотделно и в тяхната цялост, както и след анализ на материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл.1 от ЗОДОВ, е стигнал до извода за принципна основателност на претенцията на ищцата за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Според съда са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността на ответника за вреди по чл.1 от ЗОДОВ - отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение административен акт - Заповед №24-0769-000752/26.07.2024г, издадена от служител на ОД на МВР –Бургас, с която е наложена ПАМ – отнемане на СРМПС до привеждане на същото МПС в изправност / неизправността се изразява в поставени два броя пътепоказатели, светещи в червен цвят, което е в нарушение на Наредба №I-45/2000г./Съдът е заключил, че по делото се установява настъпването на реални неимуществени вреди в резултат на този незаконосъобразен административен акт изразяващи се в разочарование, негативни емоции, притеснения, емоционален дискомфорт,чувство на неверие в справедливостта, като тези негативни изживявания са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменената като незаконосъобразна заповед. Базирайки се на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и преценявайки вида на търпените вреди, техния интензитет и времетраенето им ,АС-Бургас е приел за дължимо обезщетение за търпените вреди сумата от 600 лв, ведно със законната лихва върху тази сума от началната дата, на която е поискана – датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска над присъдената сума до пълния му предявен размер от 5 000 лв като неоснователен. Административният съд е приел иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за изцяло неоснователен и е отхвърлил същия .Според АС-Бургас тази искова претенция е останала недоказана, тъй като в представените по делото фискални бонове, издадени от „Ив транс“ЕООД за използване на таксиметрови услуги на обща стойност 1879.10 лв, не се съдържат данни за ползувателя на таксиметровата услуга, поради което не може да се приеме,че именно ищцата, и то в качеството й на гражданин, е ползвала тези услуги и че сумите по фискалните бонове са платени именно от нея. Отделно от гореизложеното според съда не се доказват твърденията на ищцата, че в този период е обзавеждала къща извън гр.Бургас, където е постоянния й адрес по лична карта – от една страна – а от друга същата, ако би ползвала собствения си автомобил, също би извършвала разходи за гориво, амортизации, винетни такси. Съдебното решение в обжалваните му части е валидно, допустимо и правилно. Не могат да бъдат споделени оплакванията на касаторката за неправилност на съдебното решение в отхвърлителните му диспозитиви – в частта за отхвърления размер на претенцията за неимуществени вреди- поради противоречието му с материалноправната разпоредба на чл.52 от ЗЗД, а по отношение отхвърлената искова претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди- поради неправилната преценка на представените фискални бонове като недостатъчни доказателства за настъпването на твърдените за ищцата вреди. При определяне размера на дължимата обезвреда за неимуществени вреди съдът не е допуснал такова нарушение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, което да е в ущърб на ищцата. Действително фискалните бонове,представени като доказателства по делото, не съдържат данни за ползувателя на таксиметровата услуга, поради което не може да се приеме, че ищцата действително е платила тези суми. Същата би могла да докаже претенцията за извършване на разходи за таксиметров превоз ако, наред с фискалния бон, беше поискала и издаване на фактура с нейното име за платец, каквото същата не е сторила, поради което не се е справила с дължимото от нея пълно и главно доказване на претенцията й. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение в обжалваните с нея части, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и своевременно направеното искане от ОД на МВР –Бургас за присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение, Р. И. Б. от гр.Бургас,[ЕГН] следва да бъде осъдена да заплати на ОД на МВР –Бургас съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 51,13 евро /петдесет и едно евро и 13 евроцента/, съставляващи равностойността на 100 лв за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение