Решение № 5258 от 20.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1922/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, чрез пълномощник Т.Георгиева-юрисконсулт, против решение 27559 от 18.12.2024г., постановено по адм. дело 11095/2024г. на Административен съд София-град, с което е отменено негово решение 10791 от 14.10.2024година. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на постановения съдебен акт поради съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост касационно отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При подробно изложени съображения прави искане за отмяна на оспореното решение и отхвърляне на жалбата на Х. А. И.. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрк. Хичовски, който поддържа касационната жалба и моли оспореното решение да бъде отменено. Ответната страна Х. А. И., гражданин на Сирия, непридружен непълнолетен, чрез назначения си представител адв. А.. Захариена, в представен писмен отговор и становище, оспорва касационната жалба като неоснователна. Прави искане същата да бъде оставена без уважение, а постановеното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна, а атакуваното решение като валидно, допустимо и правилно, предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в касационната жалба оплаквания и становищата на страните във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното в настоящото производство решение по жалба на Х. А. И., търсещ закрила от Сирия, чрез адв. А.. Захариева е отменено решение 10791/14.10.2024г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал.1, т.2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и преписката е върната на административния орган за ново разглеждани и произнасяне по молба за предоставяне на международна закрила с вх. ОК-13-1407/02.08.2024г. по описа на РПЦ София при съобразяване със задължителните указания при по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, установени в чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет), което е попречило да се изяснят надлежно всички данни относно детето, с оглед охрана на интересите муq което да обуславя законосъобразността на постановения отказ за предоставяне на международна закрила по отношение на непълнолетния. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на производството. Въз основа на установената фактическа обстановка е извел своите правни изводи, които надлежно е мотивирал. При формираните обосновани изводи, административният съд е приложил правилно материалния закон. Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд е решение на председателя на ДАБ за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на непълнолетния Х. А. И., постановен по подадена от него молба за закрила по смисъла на ЗУБ. В това производство молителят Х.И. е бил изслушан в присъствието на назначения представител адв. А.. Захариева, но при изслушването не е присъствал социален работник, не е изразено становище от представител на дирекция "Социално подпомагане" и не е представен социален доклад, въпреки че с писмо 15894/05.08.2024 г. дирекцията е била уведомена, че чужденецът Х.И. с молба е заявил желанието си за получаване на международна закрила в Република България и е регистриран от длъжностно лице на ДАБ. Същия е на територията на Република България без свой роднини или друго пълнолетно лице, което отговаря за него по силата на закона или обичай, тъй като е непридружен непълнолетен. В писмото изрично е посочено, мястото за провеждане на интервюто, като датата за интервюто ще бъде определена след съгласувания. От приложените доказателства по делото не са налице последващи уведомявания, писма и др., от които да е видно, че административния орган е отправил последваща покана до дирекция Социално подпомагане. Касационната инстанция споделя направения от първоинстанционния съд извод, че това нарушение е съществено. С разпоредбата на чл. 6а от ЗУБ се предвижда, че при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето. С чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет. е въведено задължително изслушване на детето във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат негови права или интереси, при условие, че то е непълнолетно и това не би навредило на неговите интереси. На изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и друг подходящ специалист (чл. 15, ал. 4). Чл. 15, ал. 6 предвижда, че дирекция "Социално подпомагане" изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. В конкретната хипотеза процедурата по чл. 15 от ЗЗДет. не е спазена. С непълнолетния Х.И. е проведено интервю, на което е присъствал назначения представител адв. А.. Захариева, но не е присъствал социален работник. Липсва и изразено становище или представен доклад от представител на дирекция "Социално подпомагане". Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено и обуславя незаконосъобразността на постановения в това производство отказ за предоставяне на международна закрила по отношение на непълнолетния Х.И.. Разпоредбата на националния закон в този смисъл следва да се разглежда и във връзка с прилагане на принципа за висшия интерес на детето, установен в Конвенцията на ООН за закрила на детето, който е от основополагащо естество и всички публични органи следва да му отдават първостепенно значение, когато предприемат мерки, свързани с деца. Този принцип е залегнал в актовете на ЕС по въпросите за убежището, а непридружените малолетни и непълнолетни лица се разглеждат като уязвима група, нуждаеща се от засилени средства за защита и за гарантиране на правата. Принципът е изрично закрепен в законодателството на ЕС. В съдебната си практика Върховният административен съд е приел, че разпоредбата на чл. 15, ал. 6 ЗЗД, е императивна по своя характер и нарушаването й води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По силата на чл. 15, ал. 6 ЗЗД следва да се приеме, че социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това качество следва да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най - добрия негов интерес. Както се посочи по-горе в текста, разпоредбите на чл. 15, ал. 4 и ал. 6 ЗЗД следва да се тълкуват във връзка с прилагане принципа за висшия интерес на детето, установен в Конвенцията на ООН за правата на детето. Този принцип е от основополагащо значение и именно поради тази причина непълнолетните деца са уязвима група лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 6а ЗУБ , съгласно която при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като преценката за най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗЗД. Критериите за преценката са посочени в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗД, към който препраща § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ. В тази връзка несъстоятелно е твърдението на касационния жалбоподател, че не е налице процесуално нарушение, тъй като макар да не участвал социален работник в производството, при провеждането на интервюто е присъствал назначения представител адв. Захариева, която е имала възможност да възрази срещу отсъствието. В случая съгласно чл.15, ал. 6 от ЗЗД, административния орган е задължен да уведоми дирекция Социално подпомагане за провеждане на интервюто, което не е сторил, а присъствието на назначения представител и обстоятелството, че не е възразил е ирелевантно в настоящия случай. Настоящият съдебен състав, след като взе предвид установеното съществено нарушение на административнопроизводствените правила, приема за ирелевантна, просторно изложената информация за актуалното състояние в Сирия, както и приложените в тази връзка два броя справки издадени от Дирекция Международна дейност, поради което не следва да ги обсъжда. Като съобрази изложеното, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е постановил съдебно решение, което следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Спорният административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради неспазване на разпоредбите на чл. 15, ал. 4 ЗЗД. Констатираното нарушение е достатъчно основание за отмяната на обжалваното административно решение и за изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на посочените специални разпоредби от ЗЗД, доколкото Х. А. И. е непридружен непълнолетен.