Определение № 489 от 20.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 915/2010 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от И. И. И. от[населено място], срещу решение от 28.09.2009г., постановено по гр.д.№3075/2002г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 07.07.2000г. по гр.д.№5526/1999г. на Софийски районен съд, за отхвърляне на предявения от И. И. И. срещу [фирма] иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от И. И. И. срещу [фирма] иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят не е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. С обжалваното решение искът за обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор за прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот – апартамент, след построяването му, срещу заплащане на посочената цена, е отхвърлен, тъй като е прието, че не е доказано, че отчуждителят е собственик на имота. Въпросът дали е доказано правото на собственост на отчуждителя е от значение за правилността на обжалваното решение, по който касационният съд се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. Отделно, възприетите правни разрешения относно доказване правото на собственост не се нуждаят от осъвременяване. Приложени са съдебни решения, на които касаторът се позовава в касационната жалба в подкрепа на доводите си, че е доказал, че ответникът е придобил собствеността върху имота към момента на приключване на устните състезания. С въззивното решение е прието, че от представените доказателства до приключване на устните състезания във въззивната инстанция, не се установява ответникът да е придобил собствеността върху имота. Т.е. доводите не са за противоречива практика относно момента към който се преценява дали отчуждителят е собственик на имота. С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение