Определение № 2759 от 18.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1600/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във вр. с чл. 60, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията) срещу Определение №27291 от 16.12.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело №12588/2024 г. С определението съдът е отменил разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед №5850 от 29.11.2024 г. на председателя на КЗП. Частният жалбоподател – председателят на КЗП, счита, че определението е неправилно. Излага, че защитата на потребителите, прогласена в Конституцията на Република България, като икономически по-слабата, юридически неподготвена страна във възникващите правоотношения с търговците, особено на настоящите и потенциални кредитополучатели, обосновава интереса като обществен. За неоснователни счита изложените от съдебния състав мотиви относно наличието на противопоставим интерес на жалбоподателя. Самият факт, че пазарът, на който дружеството извършва дейността си, е строго регламентиран и регулиран, е индиция за наличието на засяган от тази дейност обществен и държавен интерес. Ирелевантно за законосъобразността на разпореждането е твърдението на дружеството, че предварителното изпълнение цели неправомерно накърняване на репутацията му. Възможното евентуалното предявяване на искове от длъжници, по вече сключени договори, не може да се противопоставя на обществения интерес от предварителното изпълнение на издадената от председателя на КЗП заповед. Неправилни са изложените от съдебния състав мотиви, свързани с позоваването от страна на административния орган на несъществуващо правно основание, доколкото в разпореждането за предварително изпълнение на акта органът се е позовал на важни държавни или обществени интереси. Именно допуснатото предварително изпълнение на административния акт създава търсената защита и гаранция за предоставянето на ясна, недвусмислена и прозрачна информация за условията на договора за потребителски кредит. В случая е предвидено размерът на възнаграждението за двете допълнителни услуги да се добави към погасителните вноски, което води до скрито и неясно оскъпяване на кредита. Тези действия на кредитора противоречат на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, в качеството му на по-силна страна и определяща условията по кредита. Видно от атакуваното разпореждане за предварително изпълнение, органът е изложил мотиви за значимостта на засегнатия според него в конкретния случай интерес. Формираните от органа мотиви са в съответствие с една от основните цели на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), прогласена в разпоредбата на чл. 1, ал. 2, т. 3 ЗЗП, а именно: осигуряване правото на защита на икономическите интереси на потребителите при придобиване на стоки и услуги при нелоялни търговски практики. С допуснатото предварително изпълнение на акта се препятства обвързването на все по-голям брой уязвими потребители с допълнителни услуги по договорите за потребителски кредит, които дори надхвърлят размера на отпуснатата сума. По посочените и по подробно изложени в частната жалба съображения, прави искане определението да бъде отменено. Ответникът – „Профи кредит България“ ЕООД, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови определението си съдът е посочил, че със Заповед № 5850 от 29.11.2024 г. на председателя на КЗП на „Профи кредит България“ ЕООД е забранено да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. първо, във вр. с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68в ЗЗП, а именно – дружеството да предоставя на потребителите невярна информация за размера на годишния процент на разходите (ГПР) и общите разходи, като не включва в ГПР възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Съдът е посочил, че за да допусне предварително изпълнение на заповедта административният орган е изложил мотиви, съгласно които потребителите на „бързи кредити“ се разделят на две групи, като в първата попадали хора, които се нуждаят спешно от финансов ресурс за покриване на неотложни и текущи нужди до заплата, както и потребители с лоша кредитна история поради несигурност или нерегулярност на техните доходи, поради което не биха могли да се възползват от банкови институции. Посочено е, че се касае за хора в неблагоприятна житейска ситуация, за които информацията за цената на кредита била особено важна, за да преценят добре икономическите последици от евентуално сключване на сделка. При така установеното съдът е приел, че изложените от органа мотиви не покриват изискването на закона за посочване на убедителни конкретни факти и обстоятелства за наличието на една или няколко от предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК. Съдът е счел мотивите на органа за необосновани и абстрактни. Посочил е, че причините потребителите да прибягват до ползването на услугите на дружества, предлагащи „бързи кредити“ са икономически и житейски, като не би могло да се приеме, че твърдяната в заповедта нелоялна търговска практика е причина за влошената икономическа или житейска ситуация, в която вече са изпаднали дадени потребители. Счел е, че изложените от органа мотиви биха били относими при разглеждане на материалната законосъобразност на горепосочената заповед по същество. АССГ е изложил, че наличие на особено важен обществен интерес нито се твърди, нито се доказва от административния орган, чиято е доказателствената тежест да установи това обстоятелство в настоящето производство. Трудното житейско положение, в което се твърди че са изпаднали потребителите на бързи кредити, не обуславя обществен, а частен интерес на тези лица. Защитата на уязвима група потребители се постига със законодателни мерки, а не с допускане на предварително изпълнение на невлязъл в сила административен акт, свързан с подлежаща на доказване нелоялна търговска практика. Счел е, че е налице противопоставим интерес на дружеството, който е от степен на защитените с нормата на чл. 60 ал. 1 АПК, а именно от предварителното изпълнение на процесната ПАМ за него биха настъпили вреди от неизпълнение на договорените задължения на кредитополучателите, както и от необходимостта от предоговаряне на вече сключени договори. Действително тези интереси са икономически, но същите според съда могат да се противопоставят на икономическия интерес на ползвателите на бързи кредити. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или, ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Административният орган не би могъл да обоснове наличието на някое от визираните в чл. 60, ал. 1 АПК условия за допускане на предварително изпълнение без да отчете характера на обществените отношения, предмет на регламентация. Но за да е законосъобразно допуснатото предварително изпълнение е необходимо не актът да засяга особено важни държавни или обществени интереси, а предварителното му изпълнение да бъде единствената мярка, която може да обезпечи неговото изпълнение преди влизането му в сила. Предварителното изпълнение е изключение от правилото, че на изпълнение подлежат само влезлите в сила административни актове. Като всяко изключение то се прилага при стриктно, ограничително тълкуване на разрешаващата го правна норма. В случая административният орган не е мотивирал необходимостта от предварителното изпълнение на акта с конкретни предпоставки на чл. 60, ал. 1 АПК. Видно от самия диспозитив на разпореждането, председателят на КЗП е допуснал предварително изпълнение на издадения от него акт по реда на чл. 60, ал. 1 АПК с цел да се защитят важни държавни и обществени интереси. Анализът на така цитирания диспозитив води до извод, че административният орган се е позовал на основание, което не кореспондира с нормативно регламентираните такива в чл. 60, ал. 1 АПК. В тази връзка следва да се отчете наличието на съществена разлика между предпоставките, установени в правната норма и тази, посочена от административния орган. Административният орган не е съобразил, че законодателят е поставил изискването държавният и общественият интерес да е не само важен, но да е особено важен, което следва да се тълкува в смисъл на твърде много значим. В този смисъл правилен е изводът на АССГ, че председателят на КЗП се е позовал на несъществуващо правно основание, доколкото е постановил разпореждане за допускане на предварително изпълнение на административния акт, посочвайки наличието на важни държавни и обществени интереси, а не на нормативно изискуемите – особено важни държавни или обществени интереси. Аргументите на жалбоподателя, свързани с въпроси по съществото на спора, са неотносими при преценка законосъобразността на оспорения съдебен акт, доколкото не обуславят различна оценка на основанието за предварително изпълнение. По изложените съображения доводите на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното определение са неоснователни и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски е допустима, но неоснователна, поради липса на надлежни доказателства, които да удостоверяват извършването на съдебни разноски за настоящата инстанция. По изложените съображения искането за присъждане на разноски в касационното производство се явява недоказано и разноски не следва да бъдат присъждани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд