Решение № 2057 от 21.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11551/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Плевен, представляван от председателя си, чрез процесуалния му представител адв. Иванов, срещу решение 469 от 23.10.2023г., постановено по адм. дело 413/2022г. по описа на Административен съд гр. Плевен, с което е отменено решение 869 от 31.03.2022г. на Общински съвет Плевен, с което е одобрено частично изменение на Общия устройствен план (ОУП) на Община Плевен за кв. 1, за поземлен имот /ПИ/ идентификатор с който цифри 661.131, включващ урегулирани поземлени имоти /УПИ/ I, УПИ II и УПИ IV, за промяна на вида на територията от Жилищна устройствена зона - Жм в Смесена многофункционална устройствена зона - Смф. С решението е осъдена Община Плевен да заплати разноските по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърд се, че е неправилен и в противоречие със събраните в хода на производството доказателства извода на съда, че не е налице допусната явна фактическа грешка в ОУП, която да обоснове изменението му. Напротив излага съображения за наличие на такава, като посочва, че липсата на посочено правно основание съответно на фактическите такива не е основание за отмяна на решението на ОбС, тъй като водещи се явяват фактическите основания, окито се съдържат в административната преписка. Навежда съображения, че по делото е установено безспорно такава фактическа грешка, налагаща изменението на ОУП, тъй като е установено противоречие на одобрения ОУП от 2020г. в частта за кв. 1 относно предвижданията на действащия ПУП от 1972г. не само в частта на реализираното, но и на предвиденото по него застрояване за квартала. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърлят жалбите срещу решението на ОБС Плевен. Претендира разноски. Ответникът Е. Вутов от гр. Плевен, чрез процесуалния си представител адв. Донкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Г. Маноилов с писмен отговор също изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС гр. Плевен е приел, че за двамата жалбоподатели Г. Маноилов и Е. Вутов имат правен интерес от обжалване на решението на ОбС Плевен, тъй като са непосредствено засегнати по смисъла на чл. 127, ал. 13 ЗУТ, според която непосредствено засегнати от предвижданията на ОУП са имотите, за които е предвидено отреждане на обекти публична собственост на държавата или общината, или за които се установяват ограничения на собствеността с цел защита на околната среда и човешкото здравеопазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони. Приел е, че жалбоподателите са непосредствено засегнати от процедираното изменение на ОУП, тъй като сградата, в която те имат вещно право на строеж, попада в УПИ IV за жилищен комплекс с подземни гаражи в кв. 1 по плана на гр. Плевен, който е урегулиран за част от ПИ идентификатор 56722.661.131, а с оспореното решение 869 от 31.03.2022г. на ОбС Плевен е одобрен проект за частично изменение на ОУП на Плевен за кв. 1, ПИ 661.131, включващ УПИ I, II и IV за промяна на вида на територията от Жилищна устройствена зона - Жм в Смесена многофункционална устройствена зона - Смф и с промяната на устройствената зона и характер на застрояване се засягат правата на собствениците на имоти в кв. 1 с отстъпено право на строеж. След като е приел, че оспорването е допустимо съдът е достигнал до извод за това, че оспореното решение на ОбС е издадено от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, което пък препятства съдът да установи съответствието му с материалния закон. Приел е, че това е така, тъй като фактическо основание за приемане на решението, извлечено от административната преписка е посочена допусната явна фактическа грешка при приемането на ОУП на гр. Плевен, а като правно основание такова в решението не е записано. Приел е, че по отношение на отразените като правни основания за приемане на решението, а именно чл. 134 ал. 1 т. 1 и ал. 2 т. 6 ЗУТ не се установяват наличието на тези предпоставки, тъй като не се излагат мотиви и не са представени доказателства за настъпили съществени изменения в обществено икономическите условия, нито пък са представени доказателства за съгласие на всички засегнати собственици от процедираното изменение. По тези съображения е приел, че оспореното решение на ОбС Плевен е незаконосъобразно и го е отменил в цялост. Решението е недопустимо, постановено по недопустими жалби по следващите съображения. Разпоредбата на чл. 127, ал. 12 ЗУТ регламентира, че ОУП може да се обжалва по реда на чл. 215, ал. 1 в 14-дневен срок от обнародването в "Държавен вестник" на акта за одобряването или приемането му от собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от неговите предвиждания. В ал. 13 е уточнен кръга на лицата, които законодателят е определил като непосредствено засегнати, а именно непосредствено засегнати от предвижданията на ОУП, включително изменение на ОУП, са недвижимите имоти, за които е предвидено изграждане на обекти публична собственост на държавата или общината, или за които се установяват ограничения на собствеността с цел защита на обществени интереси опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони. Жалбоподателите в настоящото производство се легитимират като собственици на апартаменти в сграда, намираща се в УПИ IV, кв. 1 по плана на гр. Плевен, ведно с 1/12 идеална част от отстъпено право на строеж върху държавна земя, а именно върху УПИ IV, кв. 1. Във връзка с така уточненото, че жалбоподателите в първата инстанция се легитимират само като носители на ограничено вещно право, то не се установява, те да са собственици на имот, засегнат от изменението на ОУП, каквото е изискването на чл. 127 ал. 12 ЗУТ. Тук следва да се има предвид и волята на законодателя, вложена в нормата на ал. 12, чл. 127 ЗУТ, сочеща на по - ограничен кръг на субектите, разполагащи с право да оспорват ОУП, включително изменението му, за разлика от тези по чл. 131 ЗУТ, разполагащи с правен интерес от оспорването на ПУП, между които са не само собствениците, но и носителите на ограничени вещни права. Чл. 127 ал. 12 ЗУТ, който е специалната разпоредба относно определяне кръга на заинтересованите лица да оспорват ОУП, е ограничила този кръг само до собствениците. Т.е. от една страна жалбоподателите не се явяват като заинтересовани лица по смисъла на чл. 127 ал. 12 ЗУТ. От друга страна за имотите, предмет на изменението на ОУП и в частност на УПИ IV, не е предвидено изграждане на обекти публична собственост на държавата или общината, не е установено и ограничение на собствеността с цел защита на обществени интереси опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони, тъй като с промяната на зоната от жилищна в смесена многофункционална, не се налагат такива ограничения, само при наличието на които законодателят е разписал, че е налице непосредствено засягане от предвижданията на ОУП. Предвид изложеното доколкото оспорването касае имот, който е държавна собственост, за който жалбоподателите пред първата инстанция имат идеални части от ограничено вещно право на строеж, то те са извън определения от законодателя кръг на заинтересовани лица, за които е признато право на оспорване на ОУП и изменението на ОУП. Поради това за жалбоподателите в първата инстанция не е бил налице правен интерес по смисъла на ал. 12 и ал. 13 на чл. 127 ЗУТ. Следва да се посочи, че и по отношение на УПИ I и II, кв. 1, които също са предмет на решението на ОбС Плевен, двамата жалбоподатели пред първата инстанция също не се легитимират с каквито и да било права, съответно и по отношение на тези части от решението за тях не е бил налице правен интерес от оспорване. Първоинстанционният съд в тази връзка се е произнесъл по недопустими жалби. Съобразно чл. 218 ал. 2 АПК За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Като се е произнесъл по недопустими жалби, АС гр. Плевен е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и производството по делото следва да бъде прекратено. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски и като доказано, тъй като са представени доказателства за сторени такива в претендирания размер, следва да бъде уважено. Предвид изхода на спора е неоснователно искането за присъждане на разноски на ответника по касация Е. Вутов.