Решение № 116 от 21.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 28/2010 г.

С молба от 22.01.2010 г. на „ПАЛФИНГЕР П. БЪЛГАРИЯ”ЕООД, град Ч. бряг, се иска поправка на очевидна фактическа грешка в определение №50 от 21.01.2010 г. по гр. д. №28/2010 г. на ВКС, ІV г.о. като вместо спиране изпълнението на решение №683 от 09.12.2009 г. по гр.д. № 657/2009 г. на Плевенския окръжен съд в частта, с която „ПАЛФИНГЕР П. БЪЛГАРИЯ”ЕООД, град Ч. бряг, е осъден да заплати на К. И. Ч., с. Ч., община Ч. бряг, на основание чл.200, ал.1 КТ обезщетения за имуществени и неимуществени вреди общо в размер 29 351.14 лв. се счита спряно изпълнението за сумата 29 360.14 лв. - обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, както и за присъдените законните лихви и деловодни разноски. С определение №50 от 21.01.2010 г. по гр. д. №28/2010 г. на ВКС, ІV г.о., по молба на „ПАЛФИНГЕР П. БЪЛГАРИЯ”ЕООД е било спряно изпълнението на решение №683 от 09.12.2009 г. по гр.д. № 657/2009 год. на Плевенския окръжен съд в частта, с която „ПАЛФИНГЕР П. БЪЛГАРИЯ”ЕООД, град Ч. бряг, е осъден да заплати на К. И. Ч., с. Ч., община Ч. бряг, на основание чл.200, ал.1 КТ обезщетения за имуществени и неимуществени вреди общо в размер 29 351.14 лв. Съдът констатира, че с посоченото въззивно решение молителят е осъден да заплати на К. И. Ч. на основание чл.200, ал.1 КТ сумите 20 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди; 2 576 лв. и 6 784.14 лв. – обезщетения за имуществени вреди заедно със законните лихви, както и 587.20 лв. – деловодни разноски. С цитираното определение на ВКС е спряно изпълнението по осъдителните искове за парични суми в размер общо на 29 351.14 лв. а присъдената сума като обезщетения е общо в размер 29 360.14 лв. По начало за присъдените законни лихви не се допуска самостоятелно спиране на изпълнението, тъй като същите имат акцесорен характер и спирането на изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение по отношение на присъдените парични вземания като главници осуетява възможността за изпълнение само по отношение на тях. За да няма обаче каквито и да било съмнения това може да се посочи изрично. Ето защо молбата е основателна в тази част. В останалата си част молбата е неоснователна. Въззивното решение има характер на определение в частта за присъждане на деловодни разноски, по отношение на което правото на предварително принудително изпълнение не се простира. Невлязлото в сила определение за разноски не подлежи на принудително изпълнение. По тази причина в случая за присъдените деловодни разноски не е издаден и изпълнителен лист. При това положение следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в определението като се счита, че спирането на изпълнението се отнася за присъдените обезщетения общо в размер на 29 360.14 лв. заедно със законната лихва, а в останалата част молбата за поправка на очевидна фактическа грешка трябва да се отхвърли като неоснователна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.