Определение № 294 от 12.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3427/2015 г.

Производството е по реда на чл.47 и сл.ЗМТА. Образувано е по исковата молба на Г. А. М., депозирана на 5.10.2015г. за отмяна на арбитражно решение, постановено на 22.11.2010г. по арбитражно дело №2935/2010г. от арбитър Б. Г., с което молителят Г. М. е осъден да заплати на [фирма] сумата 13 432.08 лв., ведно със законната лихва, считано от постановяване на решението, както и сумата 90 лв. – разноски по делото. В исковата молба се поддържа, че ищецът Г. М. е узнал за арбитражното решение, когато е получил покана за доброволно изпълнение, изготвена въз основа на издаден изпълнителен лист от 18.07.2014г.0 в полза на взискателя [фирма]. Твърди се, че до подаване на исковата молба ищецът не е получил копие от арбитражното решение, поради което не е изтекъл тримесечния срок по чл.48 ал.1 ЗМТА. В исковата молба се излагат съображения за наличието на обстоятелства по чл.47 ал.1 т.2 и чл.47 ал1 т.4 от ЗМТА, обуславящи отмяна на арбитражното решение. След прилагане на арбитражното дело настоящият състав констатира, че арбитражното решение е било връчено лично на Г. А. М. на 2.12.2010г., което се удостоверява от приложената към арбитражното дело обратна разписка от фирма Е.-експрес. При това положение исковата молба на Г. М. по чл.47 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение се явява просрочена като предявена след изтичането на тримесечния преклузивен срок по чл.48 ал.1 ЗМТА и следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения, ВКС, Т.К., състав на ІІ-ро отд.