Определение № 1165 от 31.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7431/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на Ю. Асанов, подадена чрез процесуалния представител адв. Тодорова, с искане за изменение на решение № 11422 от 22.11.2023 г., постановено по адм. дело № 7431/2023 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските. В молбата се навеждат доводи, че неправилно съдът е оставил без уважение претенцията на ответника за присъждане на разноски пред касационната инстанция, въпреки че с действията си Община Иваново е станала причина за завеждане на административното дело пред Административен съд – Русе. Иска се изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, като се осъди касационният жалбоподател да заплати на ответника претендираните съдебни разноски. В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна – кмета на Община Иваново, в писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк. Тодорова, изразява становище за неоснователност на искането. Претендира присъждане на разноски по делото. Върховният административен съд, второ отделение, намира молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК за подадена в срок и процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С решението, чието изменение се иска, Върховният административен съд, състав на второ отделение, е обезсилил решение № 145 от 25.05.2023 г., постановено по адм. дело № 574/2022 г. по описа на Административен съд – Русе, прекратил е производството по делото и е осъдил Ю. Асанов да заплати на Община Иваново юрисконсултско възнагражадение за касационната инстанция. С решението си, Върховният административен съд не е уважил искането на ответника пред касационната инстанция за присъждане на разноски по делото. Видно от мотивите на решението на Въховния административен съд решение № 145 от 25.05.2023 г. на Административен съд – Русе, постановено по адм. дело № 574/2022 г., е обезсилено и производството по делото е прекратено, поради направен отказ, на основание чл. 155, ал. 1 от АПК, от оспорването на заповед № РД-09-499/07.11.2022 г. на кмета на Община Иваново от първоинстанционния жалбоподател Ю. Асанов. При тези факти, настоящата инстанция приема, че подаденото от Ю. Асанов искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските е неоснователно. Настоящият съдебен състав намира, че доколкото Ю. Асанов - жалбоподател в първоинстанционното производство, мотивира пред касационната инстанция оттеглянето на жалбата си на основание чл. 155, ал. 1 от АПК с нанасянето на съществуващите в имота му сгради, което изрично се сочи, че е било и основното искане на жалбоподетеля в административното производство, а с оспорената от него заповед № РД-09-499/07.11.2022 г. на кмета на Община Иваново е отказано изменение на кадастралния план на [населено място] по отношение на имотните граници на имот пл. № 1030 и обособяване на два нови поземлени имоти, то в случая не е налице твърдяното от тази страна поведение на кмета на Община Иваново, с което последният да е дал повод за завеждане на делото. В тази връзка следва следва да се има предвид, че не се установява по делото искане на Ю. Асанов за изменение на кадастралния план по отношение на имотните граници на имот пл. № 1030 да е било уважено от страна на административния орган преди или след подаване на първоинстанционната жалба от Ю. Асанов. Този извод се подкрепя и от изрично направеното изявление на административния орган в приложения по делото писмен отговор, че изменение на кадастралния план по искане на жалбоподателя не е извършвано. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение, намира, че не са налице основания за изменение на съдебния акт в частта за разноските, а искането на Ю. Асанов в този смисъл е неоснователно и следва да се остави без уважение. Претенцията на насрещната страна - кмета на Община Иваново за присъждане на разноски в настоящото производство е неоснователна. Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Тази норма обаче се отнася до актовете, с които спорът се разрешава по същество. Определенията на съда, постановени в производство по чл. 248 от ГПК, не са актове, с които се разрешава спор по същество, поради и което не е допустимо кумулирането на нови задължения за разноски в „процеса относно разноските“. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,