Определение № 6642 от 30.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10697/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 АПК. Образувано е по частна жалба на „Кремиковци“ АД (в несъстоятелност), представлявано от синдика Ц. Банков, чрез юрк. П. Михов, срещу Определение № 6473/28.07.2023 г. по адм. дело № 4976/2023 г. на Административен съд – София-град, с което е прекратено производството по жалба на дружеството срещу извършено от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – София, без заповед и на основание чл. 53а, т. 2 ЗКИР, изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър, одобрени със Заповед № РД-18-5/13.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с което имот с идентификатор 4424.5785.86, находящ се в землището на [населено място], район „Нови Искър“ - Столична община, е разделен на 24 броя отделни имоти. Излагат се съображения за неправилност на оспореното определение поради наличието на спор за материално право. Иска се неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър – София, не изразява становище по жалбата. Частната жалба е допустима, но неоснователна. Съответен на закона е изводът на съда, че „Кремиковци“ АД няма качеството на заинтересовано лице в производството по чл. 53а, т. 2 ЗКИР и не е легитимирано да оспори изменението на кадастъра. Законодателят в § 1, т. 13 ДР ЗКИР очертава кръга на заинтересованите лица, а това са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижимите имоти. Освен данните, че частният жалбоподател е бил предишен титуляр на права върху имот с идентификатор 4424.5785.86, липсват доказателства по делото, които да удостоверяват в негова полза право на собственост или ограничени вещни права върху обектите на изменението в кадастъра към датата на нанасянето им или към настоящия момент. Дружеството не е вписано като носител на вещни права и в кадастралния регистър, за да черпи легитимация от него. Поради това оспорващият няма правното положение на заинтересована страна и административния акт не засяга обективно правната му сфера. Интерес от съдебно оспорване не може да се обоснове и с претендирани права във връзка с подадена искова молба до Софийския градски съд с правни основания по чл. 496, ал. 3 вр. чл. 490 ГПК, чл. 185 ЗЗД и чл. 108 ЗС, с петитум за установяване недействителността на публичната продан на имот с № 000230 (номер по предходен план на имота, предмет на изменението) в землището на [населено място] поради невнасяне на цената, евентуално – тъй като ответникът като подставено лице не е имал право да участва в публичната продан, обезсилване на постановлението от 21.04.2018 г. за възлагане на имота, на основание чл. 135 ЗЗД да се признае за недействителен спрямо ищеца направен от две физически лица апорт на имот с № 000230, на основание чл. 537, ал. 2 вр. чл. 604 ГПК да се издаде разпореждане за заличаване на апорта като несъществуващо обстоятелство и на основание чл. 108 ЗС, след като се установи, че „Кремиковци“ АД е собственик на имота, да се осъди определено дружество – ответник да предаде владението му. Основанията за възникване на спора за материално право, развитието му и евентуалния изход от него са въпроси извън подведомствеността на административните съдилища и съответно са неотносими към преценката за наличието на правен интерес да се оспори промяна в кадастъра. В това производство съдът проверява легитимацията на страните въз основа на редовността от формална външна страна на актовете за собственост или ограничено вещно право, респ. дали лицето притежава вписани в кадастралния регистър права, които да противопостави на заинтересованите от изменението страни. Дружеството разполага с отделна възможност да поиска изменение на КККР на собствено основание, ако докаже успешно правата си в исковото производство. Предвид изложеното, заключението на първостепенния съд за недопустимост на жалбата против изменението на кадастъра в хипотезата по чл. 159, т. 4 АПК е правилно, което обуславя оставянето в сила на прекратителното определение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на II отделение