Определение № 617 от 11.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 513/2011 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на А. Т. И. и А. А. Г. против определение № 2014 от 29.06.2011 г. по ч. гр. дело № 1036/2011 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено протоколно определение от 21.04.2011 г. по гр. дело № 937/2011 г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлена молбата им за спиране на основание чл. 524 ГПК изпълнението по изп. дело № 20103110410159 на ДСИ при В., VІ район. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че въззивният съд е нарушил чл. 235, ал. 2 ГПК и не е обсъдил всички доказателства, част от доказателствата е обсъдил едностранчиво и е направил изводи несъответстващи на всички доказателства по делото. Приложена е съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). Ответницата П. Г. Т. не е представила писмен отговор на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., намира частната касационна жалба процесуално недопустима. Обжалвано е определение по чл. 524 ГПК, с което не е уважена молба на трето лице за спиране изпълнението на изпълнително дело, придобило владение върху недвижим имот след завеждане на делото, решението което е предстояло да се изпълни, чрез въвеждане на взискателя във владение. Посоченото определение не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито дава разрешение по същество на друго производство или прегражда развитието му по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 3 ГПК. Целта на искането за спиране на въвода е да се даде възможност на третото лице, което се намира във владение на имота и заявява права изключващи правата на взискателя да получи владението на имота, да предяви в определен от съда срок отрицателно установителен иск, с който да отрече притезанието на взискателя, като несъвместимо с правото на третото лице. Спирането обезпечава предявяването на бъдещ иск и има характер на обезпечителна мярка, а определенията по обезпечаването нямат самостоятелен характер. Функционално те са свързани с исковия процес, а като се гарантира изпълнението на решението по съществото на спора и с изпълнителния процес. Тези определения подлежат на двуинстанционен контрол. Върховният касационен съд се произнася по тях, само когато са постановени за първи път от въззивния съд, а не и при произнасянето на въззивния съд като втора инстанция по частни жалби срещу определения на първоинстанцинония съд - ТР № 1/21.07.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Предвид изложеното частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.