Определение № 8550 от 09.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6462/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. С. П. срещу Определение № 1867/31.05.2024 г. на Административен съд (АС) Велико Търново, постановено по адм. дело № 420/2024 г. С обжалваното определение са: оставени без разглеждане жалбите, подадени от С. С. П. срещу Заповед № 369/29.05.2024 г., Заповед № 370/29.05.2024 г. и Заповед № 387/30.05.2024 г., всички издадени от ректора на Стопанска академия „Д. А. Ц.“ – гр. Свищов; оставени без разглеждане исканията на С. С. П. за спиране, на основание чл. 166, ал. 2 АПК, изпълнението на Заповед № 369/29.05.2024 г., Заповед № 370/29.05.2024 г. и Заповед № 387/30.05.2024 г., всички издадени от ректора на Стопанска академия „Д. А. Ц.“ – гр. Свищов; прекратено е производството по адм. дело № 420/2024 г. по описа на АС - Велико Търново. Частният жалбоподател оспорва определението с доводи, че то е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът не е изяснил фактите по спора. Оспорва извода, че за него липсвал правен интерес от обжалване на процесните заповеди. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Ответникът – Ректорът на Стопанска академия „Д. А. Ц.“ – гр. Свищов не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна, но не по изложените в нея съображения. Производството по адм. дело № 420/2024 г. по описа на АС – Велико Търново е било образувано по жалба на С. С. П. първоначално срещу Заповед № 369/29.05.2024 г., Заповед № 370/29.05.2024 г. и двете на ректора на Стопанска академия „Д. А. Ц.“ – гр. Свищов, а впоследствие е подадена жалба и Заповед № 387/30.05.2024 г. на ректора на Стопанска академия „Д. А. Ц.“ – гр. Свищов. Видно от данните по делото, жалбите са подадени направо пред съда, а не чрез административния орган. Към първата жалба от жалбоподателя е приложено незаверено копие на оспорваните актове. Към втората жалба не е приложено копие на оспорвания акт. Съдът, в нарушение на задължението си по чл.152, ал. 4 АПК, не е изискал от ректора на Стопанска академия „Д. А. Ц.“ – гр. Свищов заверени копия на оспорваните актове и преписките по издаването им. Неизпълнението на това задължение на съда има за последица невъзможност на настоящата инстанция да се произнесе по правилността на обжалваното определение. Предвид изложеното определението на АС - Велико Търново, като неправилно ще следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Съдът ще следва да изиска от ректора на Стопанска академия „Д. А. Ц.“ – гр. Свищов заверени копия на оспорваните актове и преписките по издаването им, след което да извърши проверка на допустимостта на жалбата и на искането по чл. 166 АПК. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ, предл. второ, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение