Определение № 2517 от 05.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1292/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Т. Иванова – Петрова срещу определение № 101 от 17.01.2024 г., постановено по административно дело № 10/2024 г. от Административен съд Видин, с което е оставена без разглеждане жалбата ѝ против решение по т. 2 от Протокол № 8/29.03.2023 г. на Факултетния съвет при факултет “Международна икономика и политика“ при Университета за национално и световно стопанство като недопустима и производството по делото е прекратено. По наведени доводи за неправилност на определението, като незаконосъобразно се иска отмяната му и присъждане на деловодни разноски. Препис от жалбата е изпратен на насрещната страна - Факултетния съвет (ФС) при факултет “Международна икономика и политика“ (ФМИП) при Университета за национално и световно стопанство (УНСС), който в представено писмено възражение излага становище за нейната неоснователност и моли съда да остави в сила обжалваното определение и претендира присъждане на деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на проверка по адм. дело № 10 /2024 г. по описа на АС Видин е било решение по т. 2 от Протокол № 8/29.03.2023 г. на ФС при ФМИП при УНСС, с което не е приета предложената от Атестационната комисия положителна оценка и е гласувана крайна атестационна оценка „отрицателна“ за работата на ст. пр. д-р Т. Иванова – Петрова, редовен преподавател в катедра „Чужди езици и приложна лингвистика“. С обжалваното определение първоинстанционният съд приема, че обжалваното решение не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелно обжалване, тъй като 1. не попада в категорията на актовете по чл. 32, ал. 8 от Закона за развитие на академичния състав на Република България (ЗРАСРБ), подлежащи на обжалване по реда на АПК и 2. е постановен от орган, който не попада в категорията на изрично изброените органи за управление на висшето училище, които имат правомощия да постановяват актове, по цитирания по-горе законов текст. Прието е също, че решението на ФС за определяне на крайна атестационна оценка е окончателен, респ. не подлежи на обжалване. Определението е правилно. Правилен и обоснован е изводът на съда, че оспореното пред него решение на ФС няма характера и белезите на индивидуален административен акт. Същото е от категорията на тези по чл. 19, ал. 5 от Правилника за атестиране на академичния състав в УНСС, с които приключва процедурата по атестиране на член на академичния състав на УНСС с определяне на окончателна оценка. Решението е постановено от ФС, който не е посочен в чл. 24 от Закона за висшето образование като орган на управление на висшето училище. С оглед на така установеното, правилен и обоснован е изводът в обжалваното определение, че актът не попада в категорията на актовете, подлежащи на оспорване. Същият подлежи на проверка за законосъобразност, като част от евентуална процедура по чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО, в която е постановен акт по чл. 32, ал. 1, т. 3 ЗВО от Ректора на висшето училище. Наведените доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение на ФС не водят до обратен извод. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.3 АПК частната жалбодателка следва да бъде осъдена да заплати на администрацията при ответника, която е разпоредител с бюджета - УНСС деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение