Определение № 263 от 31.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 357/2017 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение№ 292 / 17.01.2017 год. по ч.гр.д.№ 895 / 2016 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на същата страна против определение № 60/09.11.2016 г. на Съдия по вписванията при Благоевградски районен съд.С последното е отказано вписване на удостоверения № 20160630101343 / 30.06.2016 год. и № 20160630101441 / 30.06.2016 год. на Агенция по вписванията, за промяна на кредитора [фирма], като правоприемник на „ А. Б. – клон България „ К. по партида на имота и по партида на длъжника към 75 броя договорни и законни ипотеки, индивидуализирани в молба за вписване рег.№ 4 962 / 03.11.2016 год.. Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като необосновано, излагайки мотиви само досежно първия от сочените пороци.Счита, че въззивният съд е приложил неправилно чл.16 ал.4 ТЗ вр. с чл.2 ал.4 б. „л” от Правилника за вписванията / ПВ /, като е направил буквален и стеснителен прочит на правната норма, без да я тълкува систематично с разпоредбата на чл.171 ЗЗД и без да съобрази сходната хипотеза на чл.263в ал.1 и чл.263г ал.1 ТЗ /вр. с чл.263и ал.6 ТЗ /. Тъй като прехвърлянето на предприятие включващо вземания,обезпечени с договорна или законна ипотека, инкорпорира цесия на тези обезпечени вземания, която съгласно чл.171 ЗЗД подлежи на вписване,за да би била противопоставима от приобретателя спрямо третите лица ипотеката, обезпечаваща вземането, според жалбоподателят и в съответствие с чл.4 б.”л” от ПВ именно нормата на чл.171 ЗЗД е основанието за исканото вписване / „ друг акт „ по смисъла на чл.4б.”л” ПВ/, а приложените удостоверения на Агенция по вписванията надлежно удостоверяват промяната на кредитора, т.е. прехвърлянето на обезпеченото вземане с прехвърляне на търговското предприятие от обезпечения с ипотеките отчуждител на приобретателя. Акцентира на постановяване разрешение в съответствие с правилата на формалната логика и нуждите на гражданския оборот и в този смисъл на прилагане по аналогия разпоредбите на чл.263и ал.6 ТЗ вр. с чл.263в ТЗ и чл.263 г от ТЗ. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационен контрол съдебен акт. За да остави без уважение молбата за вписване, по партидата на имота и длъжника, смяната на кредитора по договорни и законни ипотеки, поради прехвърляне на търговско предприятие по чл.15 ТЗ, чрез вписване на удостоверения на Агенция по вписванията, удостоверяващи вписване на прехвърлянето по чл.15 ТЗ в Търговския регистър, по партидите на праводателя и правоприемника, въззивният съд е приел, че тези удостоверения не съставляват акт, чието вписване, по смисъла на чл.4 б.”л” ПВ, е предвидено в закон, доколкото самият ПВ не съдържа разпоредба предвиждаща вписването им / чл.4 и чл.5 ПВ /. В съответствие с константната практика на ВКС, съдът не е отрекъл, за да би имало действие по отношение на ипотеката, необходимостта от вписване в имотния регистър прехвърлянето на търговското предприятие,в случаи като настоящия, когато инкорпорира и цесия на обезпечени с договорна и законна ипотеки вземания, съгласно чл.171 ЗЗД, след вписването му в търговския регистър. Приел е ,обаче, че в съответствие с чл.17 ал.1 б.”а” вр. с ал.2 и ал.3 ПВ, основанието на тази цесия е именно договорът за прехвърляне на търговското предприятие, който и подлежи на вписване в имотния регистър.Изхождал е от строго формалния характер на охранителното производство по вписване и императивния характер на разпоредбите на чл.4 и чл.17 от ПВ, изчерпателно изброяващи, вкл. чрез препращане в друг закон, подлежащите на вписване актове, касаещи ипотечни права.Такъв акт, обаче, не са депозираните от молителя удостоверения на Агенция по вписванията. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът формулира следните въпроси: 1/ Подлежат ли на вписване удостоверения, издадени от Търговския регистър към Агенция по вписванията, за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл.15 ТЗ, в имотния регистър по партидата на имот, служещ за обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие, и по партидата на ипотекарния длъжник, ипотекирал свой имот, като обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие?; 2/ Подлежи ли на вписване, при прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна / законна ипотека, удостоверението по чл.263в ал.1 и чл.263г ал.1 ТЗ, по смисъла на чл.4 б”л” ПВ ? и 3/ При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна или законна ипотека, следва ли да намира приложение чл.171 ЗЗД ? Въпросите са обосновавани с противоречие на въззивното определение със задължителна за въззивния съд / № 523 по ч.т.д.№ 2428 / 2014 год. І т.о., опр.№ 84 по ч.т.д.№ 3123 / 2013 год. на І т.о., опр.№ 170 по ч.т.д.№ 3746 / 2014 год. на ІІ т.о., опр.№ 673 по гр.д. № 2193 / 2014 год. на ІV г.о., реш.№ 131 по гр.д.№ 720/ 2011 год. на І г.о. на ВКС / и с казуална съдебна практика / опр. № 200 по ч.гд.№ 357 / 2016 г. ОС- Видин, опр.№ 785 по ч.гр.д.№ 199 / 2016 год. на ОС – Кърджали, опр.№ 792 по ч.гр.д.№ 200/2016 г. на ОС Кърджали и опр.№ 851 по гр.д.№ 631 / 2016 год. на ОС – Враца. Вторият от въпросите е изначално неясен, тъй като включва като предпоставка „прехвърляне на търговско предприятие „ / чл.15 ТЗ/, а от друга страна изисква отговор въз основа на разпоредби, относими към преобразуване на търговски дружества / чл.263в ал.1 и чл.263г ал.1 ТЗ /. Ако, съобразно общия смисъл на изложението, жалбоподателят е целял отговор за приложимост по аналогия на разпоредбите на чл.263в ал.1ТЗ и чл.263г ал.1ТЗ вр. с чл.263и ал.6 ТЗ, то по този въпрос въззивният съд не е мотивирал отговор, а дори да би бил допуснат като релевантен, с оглед мотивите на жалбата срещу отказа на съдията по вписванията, по които съдът е дължал произнасяне, то не би се явил обоснован допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Задължителна съдебна практика по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по този правен въпрос не е представена. Макар в един от съдебните актове - казуална съдебна практика / опр.№ 851 по ч.гр.д.№ 631/2016 год. на Врачански окръжен съд - да се коментира аналогия на закона, в сочения от страната смисъл, то по съображения от междувременно създадената задължителна съдебна практика / посочена по-долу /, отрекла приложимост по аналогия на разпоредбите на чл.263и ал.6 ТЗ вр. с чл.263в ал.1 ТЗ и чл.263г ал.1 ТЗ /приемайки ,че законодателят изчерпателно и изрично урежда хипотезите на вписване в имотния регистър на актове,съставляващи удостоверения от друг публичен регистър/,противоречието й с казуалната изключва обоснован допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Третият от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ТЗ, тъй като въззивният съд не е отрекъл, напротив – изрично е коментирал приложимостта на чл.171 ЗЗД в настоящата хипотеза,т.е. необходимостта от вписване на прехвърлянето на предприятието, като инкорпориращо цесия на обезпечени с ипотека вземания, в имотния регистър и за да би имало действие по отношение на ипотеката. Въпросът няма отношение към това кой именно е акта – основание по смисъла на чл.17 ал.1 б.”а” и ал.2 ПВ - подлежащ на вписване, за удостоверяване обстоятелството по чл.171 ЗЗД вр. с чл.15 ТЗ, който именно въпрос е решаващ за изхода на спора. Първият от въпросите покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като е включен в предмета на спора и отговор на същия съставлява решаващ извод на въззивния съд. Касационното обжалване, обаче, не следва да се допуска, предвид необоснованост на допълнителен селективен критерий в никоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т. 1 и т.2 ГПК. Сочената от касатора практика на състави на ВКС / изключая реш.№ 131 по гр.д.№ 720/2011 год. на І г.о. на ВКС / не съставлява задължителна такава, по смисъла на т.2 от ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Решение № 131 по гр.д.№ 720/2011 год. на І г.о. на ВКС дава отговор на съвършено различен и неприспособим към настоящия правен въпрос.Въззивното определение действително противоречи на приложена казуална съдебна практика, но констатираното противоречие е понастоящем уеднаквено с постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК определение № 122 по ч.т.д. № 163/2017 год. на І т.о. на ВКС,, според което: „ При прехвърляне на търговско предприятие, елемент от което е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, на основание чл. 171 ЗЗД вр. с чл. 4б.”л” от ПВ, на вписване в имотния регистър подлежи договорът за продажба на търговско предприятие, а не издадените от Агенция по вписванията - Търговски регистър удостоверения за вписване на основание чл.16 ал.1 ТЗ в търговския регистър на извършеното прехвърляне на търговско предприятие по делото на отчуждителя и на правоприемника„. Настоящият състав споделя мотивите в обосноваване на така дадения отговор: Съгласно чл.17 ал.1 б.”а” ПВ вр. с чл.171 ЗЗД подлежи на вписване самата правна сделка – основание за прехвърляне на вземането, обезпечено с ипотека, а в случая на сделка по чл.15 ал.1 ТЗ,с включени в търговското предприятие на отчуждителя вземания, обезпечени с ипотека, това е сделката по прехвърляне на търговското предприятие, като инкорпорираща цесия на обезпечени вземания. Съгласно чл.2 ПВ вписване, заличаване и отбелязване се допуска само в изрично предвидените от закон случаи, а хипотезите на вписване в имотния регистър въз основа на актове, съставляващи удостоверения за вписване в друг публичен регистър, са изрично установени. Издадените от Агенция по вписванията удостоверения за вписване по чл.16 ал.1 ТЗ не са сред тези актове.При липса на изрична законова регламентация,в съответствие с чл.4 б.”л” ПВ, за вписване промяна на кредитора по сделки с търговско предприятие по отношение на ипотечни актове, които обезпечават вземания, включени в прехвърленото търговско предприятие, въз основа на удостоверения за вписване самото прехвърляне в търговския регистър, отказът за вписване по искането на [фирма] е законосъобразен, като изцяло съобразен с формираната след постановяването му задължителна съдебна практика. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение