Решение № 12870 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5652/2010 г.

Решение № 12870 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5652/2010 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Национални дистрибутори" ЕООД гр. София, чрез адв. Гергана Тодорова срещу решението от 7.01.2010 г. по адм. д. № 651/2008 г. на СГС III- А състав, с което в частта, в която делото е върнато за ново разглеждане от ВАС-първо А отд. по адм. д. № 3539/2008 г. е отхвърлена жалбата му срещу обжалвания ДРА на ТДД "Големи данъкоплатци". Дружеството е осъдено да заплати на ДОУИ гр. София разноските по делото в размер на 2989,38 лв. В касационната жалба са развити съображения, че съдът неправилно е приел, че финансовият резултат на дружеството следва да се увеличи с разходи, представляващи изплатени възнаграждения в полза на "Центурион" Австрия за 2001 г. и 2002 г., както и че съдът неправилно е потвърдил ДРА в частта, в която са определени данъци при източника на основание чл. 34, ал. 4 ЗКПО , както и в частта, в която е потвърдил ДРА за определен алтернативен данък по чл. 35 ЗКПО . Моли да се отмени решението. Претендира съдебни разноски за две инстанции, вкл. адвокатски хонорар. Ответникът - Директор на Дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП чрез юриск. Павлова е взел становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения изложени в писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна, по изложените в съдебно заседание подробни съображения. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211 АПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНА. Обжалваното решение на СГС е повторно постановено и се отнася до частта, в която първоначалното решение на СГС по адм. д. № 1930/2005 г. е било отменено с решение по адм. д. № 3539/2008 г. на ВАС-първо А отд. и делото в тази част е върнато на съда за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото във висящата му част, СГС е приел, че ДРА в частта, в която финансовият резултат за 2001 г. и 2002 г. е увеличен с разхода, представляващ изплатено възнаграждение към австрийското дружество "Центурион" е законосъобразен. Посочил е, че само издаването на фактура не е достатъчно основание да се приеме, че разходът е действително извършен. Извършеното от ДЗЛ-жалбоподател осчетоводяване по процесните три фактури е в нарушение на приетите принципи по чл. 5, т. 5 и т. 11 от действащия за периода 2001 г. ЗСч, понастоящем отменен- "вярно и честно представяне" и "документална обоснованост"-т. 11. За спорната 2002 г., относно редът за отчитане е приложим ЗСч в сила от 1.01.2001 г. /ДВ, бр. 98/2001 г./ и видно от закл. на в. л. Гешев относно ФР за 2002 г. по отношение на същия контрахент на жалбоподателя-Центурион в нарушение на принципите на чл. 4, т. 1 от ЗСч за текущо начисляване на приходите и разходите към момента на тяхното възникване ф-ра № 139/23.11.2001 г. е осчетоводена в следващия данъчен период - през 2002 г. Тъй като за данъчната 2001 г. данъчната ставка по ЗКПО е 20%, а за 2002 г. -15 %, вещото лице е констатирало, че ДЗЛ чрез осчетоводяването на тази ф-ра за следващия данъчен период -2002 г. неправомерно се е облагодетелствало с разликата в данъчните ставки и СГС е приел, че е нарушена достоверността на счетоводството на жалбоподателя. СГС е посочил, че фактурата е частен документ, удостоверяващ осъществяването на определена стопанска операция, в което се състои и нейната материална доказателствена сила, но право-пораждащият факт - реалното извършване на разхода се доказва и носи от жалбоподателя, след като данъчната фактура е оспорена още в административната фаза на данъчното производство и жалбоподателят претендира да са настъпили правните последици от юридическите факти, удостоверени с този частен документ. В случая жалбоподателят и по време на съдебния процес не е оборил тази констатация чрез други писмени доказателства. Дори да се приеме, че договорът между страните е отразен в самите фактури, то в материалното данъчно право не съществува фикция, че сключеният договор е изпълнен договор, от където пък СГС е направил обобщаващия извод, че само издаването на фактура не е достатъчно основание да се приеме, че разходът е действително извършен, при което и финансовият резултат /ФР/ за 2001 г. и 2003 г. законосъобразно е бил увеличен с разхода, представляващ изплатено възнаграждение към австрийското дружество. Спорът в частта на ДРА, в която са определени данъчни задължения на местно лице, какъвто безспорно е жалбоподателят - чл. 34, ал. 4 ЗКПО с контрахент "Скала лиценз", местно лице на Холандия е приет от съда за изключително правен. Този спор се отнася до това дали се касае до доходи за технически услуги и авторски и лицензионни възнаграждения, начислени в полза на "Скала Лиценз"-Холандия-т. е. възнаграждения по чл. 12, ал. 2 ЗКПО , както е приел данъчният орган, или това са плащания за правото на ползване на софтуер за собствени нужди без права на преотстъпване на трети лица, както твърди жалбоподателят. Изхождайки от § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО в сила от 1.01.2003 г. за смисъла на понятието "възнаграждения за технически услуги"- плащания с източник РБ за всякакви услуги от консултантско и техническо естество, СГС е приел, че договорените услуги между жалбоподателя и холандското дружество, отразени във фактурите по своя характер представляват именно "възнаграждения за технически услуги". Сроковете за внасяне на данъка са определени в раздел III ЗКПО и по-конкретно относно данъка при източника по чл. 34, ал. 4 ЗКПО в чл. 55 от закона, според който платците са длъжни да удържат дължимите данъци и да ги внасят в бюджета в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването. Чл. 58 ЗКПО пък предвижда лихва за просрочие, както за неудържани, така и за невнесени данъци, поради което в частта, в която са определени данъци, удържани при източника на основание чл. 34, ал. 4 ЗКПО, ДРА е приет от съда за законосъобразен. Частта от ДРА, в която са определени данъчни задължения за алтернативен данък по чл. 35 ЗКПО също е приета от СГС за законосъобразна. Спорно в тази част е било дали отчетените за 2001 г. и 2002 г. като разходи за семинари и обучения са представителни разходи. СГС, позовавайки се на доказателствата, че освен представените ф-ри липсват доказателства, че отразените в тях мероприятия са действително осъществени, защото не са представени заповеди за командировка на служителите на дружеството, поне списък на тези служители, програми на семинарите, доклади за резултатите от проведените обучения и др., т. е. липсват доказателства, че тези семинари и обучения са свързани с дейността на дружеството е приел в крайна сметка, че не са оборени констатациите, че в случая се касае за "представителни разходи". Постановеното решение е законосъобразно. При новото, повторно разглеждане на отменената част от делото, отнасящо се до трите пункта на ДРА, СГС е допуснал и приел ССЕ, от която безспорно е установено, че за увеличения на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 и 13 ЗКПО финансов резултат - за 2001 г. по две фактури със сумата от 75710,98 лв. и за 2002 г. по една ф-ра със сумата от 14540,09 лв., отнасящи се до "Консултантски услуги от чуждестранни лица", освен самите издадени фактури, няма други документи, които да обосновават разхода и основанието за издаването им. Или липсват документи, с които да се докаже реално извършена и приета от жалбоподателя сделка. При това и в съответствие с относимите спора доказателства, СГС аргументирано е приел, че осчетоводяването на тези три фактури е в нарушение на принципите на чл. 5, т. 5 и т. 11 от действащия през 2001 г. ЗСч, а за 2002 г. фактура № 139/23.11.2001 г. като е осчетоводена в следващия данъчен период - през 2002 г., през които са действали различни данъчни ставки по ЗКПО е послужила за облагодетелстване на ДЗЛ с разликата в данъчната ставка. Законосъобразен е правният извод на СГС, че само издаването на фактура не е достатъчно основание за да се приеме, че разходът е действително извършен. В тежест на ДЗЛ-жалбоподател е било да обори констатациите в ДРА в тази част-чрез представяне на други документи и писмени доказателства, за извършения действително разход, отразен в тези фактури. Така не са представени протоколи или евентуално писмено дадени консултации като доказателство за реално извършени и фактурирани услуги, нещо повече не се е и твърдяло, че има договор между страните - становище на пълномощника на жалбоподателя от съд. заседание на 8.12.2008 г. След като не са оборени констатациите в тази част на ДРА, законосъобразно е и приетото от СГС. Правилно, в съответствие с писмените доказателства и закл. на вещото лице е и правният извод на СГС по отношение определените данъци при източника, на основание чл. 34, ал. 4 ЗКПО , възлизащи на сумата 7144,43 лв. за изплатените възнаграждения на холандската фирма "Скала-Лиценз" по две ф-ри за 2003 г. Законосъобразно СГС е разрешил този правен спор, след като задълбочено е преценил и доказателствата, приложени по време на производството пред съда и е приел, че тези доходи - от договорени технически услуги, авторски и лицензионни възнаграждения за технически услуги, изплатени на холандската фирма по своя характер представляват "възнаграждения за технически услуги" по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО , т. е. това са възнаграждения по чл. 12, ал. 2, 3 и 5 ЗКПО. Не се касае до ползване на софтуер за собствени нужди без права на преотстъпване на трети лица, както е твърдял жалбоподателят, защото прецененият договор от 1999 г. е сключен между две български дружества - "Скала България" ЕООД и "Стамбули България" ЕООД. А фактурите, с издател холандското дружество - "Скала Лиценз" касаят извършени услуги за поддръжка на така предоставения софтуер по "услуги по поддръжка". При това сроковете за внасяне на данъка при източника - чл. 34, ал. 4 ЗКПО са уредени в чл. 55, ал. 1 ЗКПО -/в сила от 2001 г. -за процесната 2003 г./ и при просрочие, съгл. чл. 58 ЗКПО, както за неудържани, така и за невнесени данъци се дължи лихва. На последно-трето място, законосъобразно е решението на СГС и в частта, в която са определени данъчни задължения за алтернативен данък - по чл. 35 ЗКПО , защото ДЗЛ не е оборило констатациите в ДРА, че освен представените фактури, за семинари и обучения липсват каквито и да са доказателства, че отразените в тях мероприятия са действително осъществени. Т. е. не е доказано, че в случая отчетените за 2001 и 2002 г. разходи за семинари, касаят "представителни разходи". При тези съображения постановеното решение като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се дължат съдебни разноски. Такива се дължат на ответника, чийто процесуален представител е претендирал присъждането им - разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 800 лв.