Определение № 26 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 703/2010 г.

Производството е образувано по частна жалба на Е. К. Д., действащ като [фирма],[населено място], подадена от пълномощника му адвокат Й. Ч., срещу определение №502/19.10.2010 г. по гр. дело № 462/2010 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба срещу въззивно определение №458 от 05.11.2009 г. по ч.гр. дело №452/2009 год. на Варненския апелативен съд. В обжалваното определение е прието, че според ТР №1/21.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС определенията на съда по обезпечаване на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане. Ответникът по частната жалба [фирма],[населено място], оспорва жалбата. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Правилен е направеният извод, че обжалваното определение не подлежи на обжалване пред ВКС, тъй като според ТР №1 от 21.07.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. По тази причина правилно частната касационната жалба е оставена без разглеждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.