Определение № 67 от 25.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 337/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 1072/ 17.01.2011 година на Н. С. С., Р. С. Д.-С. чрез адв. Т. С. –АК П. срещу Решение Nо 1729 от 08.12.2010 година по гр. възз.д. Nо 1629/2010 година на ОС-Пловдив. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е оставил в сила Решение Nо 9 от 20.05.2008 година по гр.д. Nо 448/2007 година на РС-Карлово в частта, с която Н. С. С. е осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде на Н. В. и С. С. следния недвижим имот – земеделска земя/ пасище/ от 0.400 дка в м.”З.”, пета категория, имот Nо 079003 по плана за земеразделяне на[населено място], обл. П.. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на процесуалните правила касаещи осъществяване правото на защита на новоконституираната страна пред втората инстанция Р. Д.- С. и нарушения по приложението на материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложение към касационната жалба допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК, се поддържа с довод, че по въпроса: за допустимостта да се санират процесуални действия, извършени от първата инстанция в отсъствие на страна-необходим другар/ съпруга /, надлежно конституиран пред въззивния съд, без да му е дадена възможност да се присъедини към въззивната жалба, да вземе становище по нея и направи доказателствени искания, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със ТР 1/2000 год. на ОСГК на ВКС. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл и по съществен материално-правен въпрос- за възможността да се придобие парво на собственост чрез правна сделка или придобивна давност, при наличие порок на правната сделка, както и придобиване правото на собственост от неговия праводател чрез наследство, давност и делба, в противоречие практиката на ВКС, без да се сочат решения, който да обективират тази практика. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация Н. В. и С. Славчева, с който се оспорва наличието на основания за допустимост на касационното обжалване. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално недопустима с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 5000 лв. / изм. ДВ. бр.100/2010г./. Обжалваемият интерес, цената на иска / се обуславя от паричната оценка на предмета на делото- арг. от чл.68 ал.1 ГПК.При вещните искове цената на иска се определя от данъчната оценка на имота, а доколкото такава няма-от пазарната цена на вещното право. По делото в производство районен съд, са представени доказателства – Удостоверение за данъчна оженка по чл. 264 от ДОПК изх. Nо [ЕГН] / 05.10.2007 година, от което е видно, че процесният недвижим имот е с данъчна оценка от 14.40 / л.7-рс/. При липсата на други данни, обосноваващи обжалваем интерес над минимално определения от 5000 лв. и като взе предвид, че касационната жалба е подадена/ 17.01.2011 година / след влизане в сила на посоченото изменение на процесуалния закон, влязъл в сила на 21.12.2010 г., настоящият състав намира касационната жалба за недопустима на основание чл. 280 ал.2 ГПК. На основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав счита, че касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение, а подадената касационна жалба ,следва да се върне на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия