Решение № 15415 от 11.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3341/2020 г.

Решение № 15415 от 11.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3341/2020 г., IV о., докладчик председателят Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], със седалище [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат И. Шопов, срещу решение № 1500/09.12.2019 г. по адм. дело № 166/2019 г. на Административен съд-София област, пети състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 1386/13.12.2018 г. по преписка № КЗК-444/2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията /Комисията, КЗК/. Релевирани са доводи за необоснованост и неправилност на постановеното съдебно решение, като по идентични с изложените в първоинстанционната жалба оплаквания, се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който да се уважи жалбата, по която е образувано съдебното производство. Предявено е искане за присъждане на разноски по приложен списък. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията, редовно призована, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - [фирма], със седалище [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Р. Добрева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на [фирма], срещу решение № 1386/13.12.2018 г. по преписка № КЗК-444/2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията. С последното е установено, че не са извършени нарушения на чл. 29, чл. 31 и чл. 36, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ от [фирма]. КЗК е идентифицирала страните, определила е съответния пазар, изискала е становища от всички участници в административното производство и е дала възможност за запознаване с материалите по преписката. При това, след осъществен подробен анализ на предявеното искане и данните от събраните доказателства, обосновано е констатирала, че търговското дружество - подател на искането и [фирма], са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, извършващи стопанска дейност, като Агенти по смисъла на Наредба № Н-12/24.08.2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на данъчно незадължени физически лица, които не са установени на територията на Европейския съюз. В искането, подадено до КЗК се твърди, че от [фирма] са извършени нарушения, свързани с публикуването на невярна информация на интернет страницата му относно местата и времето, в които чуждите граждани могат да възстановят начисленото им ДДС. Посочено е, че на летищата в [населено място] и [населено място] липсват обособени места /пунктове/ за възстановяване на ДДС - от дружеството се поддържат щандове за продажба на спортни обувки, на които процесната услуга се предоставя само в натоварения летен сезон. Изложени са твърдения, че публикуваната невярна информация е довела до прекратяване на договори с клиенти на [фирма]. Посочено е, че недобросъвестните действия са започнали от момента на регистрация на ответника като агент по Наредбата, поради което КЗК е анализирала поведението на дружеството от 15.04.2016 г., откогато е активен и домейнът "bgtaxfree. bg". По представените и събрани по преписката доказателства КЗК е установила, че [фирма] осъществява стопанска дейност на територията на летищата в [населено място] и [населено място], въз основа надлежно сключени договори. Приела за неоснователно твърдението, че публикуваната информация на сайта е невярна, доколкото ответникът има търговски обекти на посочените територии, ползвани по съвместителство и за дейността му като Агент. Като е взела предвид, че в Наредба № Н-12/2006 г. не е предвидено задължение дружествата да имат обособени нарочни търговски обекти за целта, е счела, че в случая не се установява извършено нарушение по чл. 31 ЗЗК. За да достигне до извод за липса на нарушение и по чл. 36, ал. 1 ЗЗК, Комисията е изискала информация от трети лица - клиенти на двете дружества, по която установила, че преустановяването на ползването на услугите на подателя на искането не се намира в причинно-следствена връзка с нелоялно поведение от страна на [фирма], а се базира на предпочитания относно условията на предлаганите от последното услуги, каквито условия [фирма] не предоставя. Констатирано е, че поведението на ответното дружество не може да бъде подведено и под общата забранителна клауза на чл. 29 ЗЗК, поради което в случая не са извършени нарушения по чл. 31, чл. 36, ал 1 и чл. 29 ЗЗК от страна на [фирма]. За да отхвърли жалбата АССО е приел за правилни мотивите на КЗК. Посочил е, че в сайта на [фирма] подробно е описан начинът на възстановяване на ДДС, което обикновено ставало чрез лична среща, на която с помощта на служител от ответното дружество се попълват формулярите/исканията на чуждестранните лица за възстановяване на сумата. Съдът е счел, че не намира основание оплакването, че по този начин ответникът има ценово предимство, още повече, че твърдението е изцяло недоказано. По отношение на нарушението по чл. 36, ал. 1 ЗЗК е изтъкнал, че броят на дружествата, които са имали сключени договори с жалбоподателя по делото за предлаганата услуга се е увеличил от 276 към 15.04.2016 г. на 312 към 02.01.2018 г., и е налице само един прекратен договор, а това, ведно с факта, че част от клиентите му имат сключени договори и със [фирма], не сочи на осуетяване сключването на договори с конкуренти. Отчел е, че привличането на клиент, в резултат на което се прекратява сключен договор с конкурент не представлява нелоялна конкуренция ако е обективно обусловено от предлагани по-добри условия по новия договор, както и че за да се осъществи хипотезата на чл. 29 ЗЗК следва нарушителят да има пазарен дял, който би могъл хипотетично да се отрази неблагоприятно върху пазара на съответната услуга и да доведе до изкривяването му, какъвто видно и от представената по делото справка за сключените от жалбоподателя договори, не се твърди, нито се установява да е налице. Настоящата инстанция споделя изцяло застъпеното от КЗК и първоинстанционния съд схващане, че специалните състави по глава VII ЗЗК са неприложими в процесния случай и само с оглед липсата на всички предпоставки по смисъла на чл. 29 ЗЗК. Обосновано и правилно АССО е приел, че решението на КЗК е законосъобразно като постановено от компетентен орган, в установената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила за извършване на разследването по ЗЗК, без при това да е допуснато противоречие с приложимия материален закон и неговата цел. С решението е осъществена дължимата от съда проверка за законосъобразност съгласно изискванията на чл. 145 и сл. АПК. След преценка на доказателствата, събрани редовно в хода на административното и съдебно производство, съдът е установил релевантните за спора факти, при което е направил обосновани и правилни изводи, че в случая не е изпълнен съставът на чл. 29 ЗЗК. Не намира основание и оплакването на касатора, че съдебният акт е издаден без пълно изясняване на спора от фактическа и правна страна. Без съмнение всички съществени доводи на страните са обсъдени от решаващия състав и в резултат извършената от него обоснована и правилна преценка, обжалваният административен акт е приет за законосъобразен. Неоснователни са оплакванията на касатора за противоречие на решението с материалния закон. При установените по делото релевантни факти, крайният извод за липса на извършено от ответника по касация нарушение по чл. 31 ЗЗК е правилен. С цитираната разпоредба се забранява въвеждането в заблуждение относно съществени свойства на стоките или услугите или относно начина на използване на стоките или предоставяне на услугите чрез твърдение на неверни сведения или чрез изопачаване на факти. Комисията и АССО правилно са приели, че в случая не се установяват активни действия на ответника, изразяващи се в обективиране на неверни сведения или изопачаване на факти от обективната действителност. [фирма] е публикувало на сайта си информация за характера на предоставяната от него услуга и местата, на които лицата могат да получат възстановения ДДС. Дружеството извършва стопанска дейност, като Агент по Наредба № Н-12/2006 г., по силата на удостоверение № 220871600000001/12.04.2016 г., издадено от Националната агенция по приходите и както правилно е съобразил АССО, в подзаконовия нормативен акт няма изискване агентите да разполагат с обособени обекти, в които да предлагат извършваната от тях услуга и да обслужват клиентите си. От установеното по преписката е видно, че ответникът има наети обекти на територията на летищата в [населено място] и в [населено място], за които няма пречка да бъде използвани по съвместителство. Фактът, че [фирма] предлага така наречената "мобилна услуга", при която клиентите се свързват със служители на Агента не съставлява нарушение по смисъла на Наредбата, доколкото в нея няма изрични изисквания относно местата и начините за предоставяне на услугата. В чл. 7 от Наредбата са изброени условията, на които следва да отговарят лицата, които могат да се регистрират като агенти, като в ал. 4, т. 4 от посочения текст е заложено изискването регистрираният агент да постави на видно място в обектите, в които осъществява дейността си, информация за общите условия, реда и начина за възстановяване на данъка. Иначе казано, в Наредбата липсва изрично изискване за посочване на работно време за предоставяне на услугата, както твърди касатора. Действително, от събраните доказателства от трети лица и условията, залегнали в договорите им с ответното дружество, се установява, че агентът подпомага чуждите лица при попълване на необходимите документи и има пряк контакт с лицата, като по този начин им дава надлежна информация за местата и времето на възстановяване на ДДС. Но липсват данни с тези свои действия [фирма] да е въвело в заблуждение клиентите си, изопачавайки факта, че е регистриран агент, чрез който чуждестранното лице може да си възстанови данъка на посочените от него места и относно начина за извършване на дейността му. Доказателствената тежест, че посочените данни за предоставяната от [фирма] услуга са неверни, е за този, който го твърди в производството по установяване на нарушение по чл. 31 ЗЗК. В случая, след като в производството пред КЗК и съда не е установено използването на неверни сведения или изопачаването на факти от обективната действителност, то не е осъществен и състава на нарушението по чл. 31 ЗЗК. Неоснователно е и твърдението на касатора за неправилно приложение от съда на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗЗК. Приложното поле на ЗЗК обхваща дейността на предприятията, която засяга негативно конкуренцията и създава възможност за неблагоприятно въздействие върху конкурентната среда на съответния пазар. В чл. 29 ЗЗК е установена обща забрана за нелоялна конкуренция, която има субсидиарен характер и намира самостоятелно приложение само когато разследваното деяние не може да бъде подведено под някой от специалните състави, регламентирани в глава VII ЗЗК /чл. 30 - чл. 37/, какъвто е процесния случай. С оглед твърденията, наведени с искането по чл. 38 ЗЗК от [фирма], правилно КЗК е изследвала поведението на ответното дружество от гледна точка на забраната на нелоялна конкуренция под формата на нелоялно осуетяване на сключването на договори - чл. 36, ал. 1 ЗЗК и общата клауза на чл. 29 от същия закон. Чл. 36, ал. 1 ЗЗК забранява осъществяването на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори или се осуетява сключването им с конкуренти. За да се обоснове отговорността на [фирма] по този текст следва да бъде доказано кумулативното наличие на всички обективни елементи от визирания в тази хипотеза, сложен фактически състав: неправомерно действие, намиращо се в пряка връзка с несключването на договор от конкурент. Но предвид събраните доказателства и данните, че само едно дружество е прекратило договора си /правоприемник на три отделни дружества/ и то поради невъзможността на касатора да му предостави услугата в конкретно населено място, не би могло да се приеме, че в случая е налице пряка причинно-следствена връзка в горепосочения смисъл, независимо че само по себе си предлагането на по-благоприятни условия е насочено именно към сключване на договори от страна на ответника. Още повече, че в хода на съдебното производство е представена справка за броя сключени от касатора договори за предоставяне на услугата възстановяване на платен ДДС на данъчно незадължени лица, установени извън територията на Европейския съюз, от която е видно, че към 15.04.2016 г. дружеството е имало сключени 276 договора, броят на които към 02.01.2018 г. е увеличен на 312, което изключва възможността да се приеме, че е налице осуетяване от страна на [фирма], на сключването на договори с конкуренти. Липсата на съществен елемент от фактическия състав на разпоредбата налага извод за неприложимостта в случая на специалното правило на чл. 36, ал. 1 ЗЗК. Следва да се отбележи, че неотносимо е и правилото на чл. 36, ал. 2 ЗЗК, въвеждащо забрана за нелоялно привличане на клиенти чрез предлагането или даването на добавка към продаваната стока или услуга безвъзмездно или срещу привидна цена на друга стока или услуга. Твърдението на касатора, че "попълването на искането за възстановяване на ДДС от агента" следва да се разглежда именно като допълнителна услуга, насочена пряко към привличане на клиенти, е несъстоятелно, тъй като в чл. 4 от Наредбата изрично е посочено, че искането за възстановяване на данък върху добавената стойност се попълва от агента на лицето на български език, по образец съгласно приложение № 1, като информацията за наименованието и адреса на лицето се попълва и на официалния език на страната, в която лицето е установено. В тази връзка, не намира основание оплакването в касационната жалба, че доколкото чл. 6, ал. 1, т. 7 от Наредбата, /какъвто текст не съществува/ изисква подпис на чуждестранното лице върху искането за възстановяване на ДДС, то искането следва непременно да е попълнено лично от него. Както вече беше посочено по-горе, възстановяването на ДДС се извършва след попълването на искане за това по образец, на български език, което недвусмислено сочи, че такъв се попълва от агента, доколкото чуждестранните лица не са длъжни да владеят писмено български език. В подкрепа на изложеното е и текста на чл. 5, ал 1 от Наредбата, според който данъкът се възстановява на чуждестранното лице, чрез упълномощено от него лице, регистрирано по реда на чл. 7 и наричано агент, което има всички права на чуждестранното лице по наредбата /ал. 3/. Затова, неоснователни са възраженията на касатора за съставомерност на действията на [фирма] и правилен е осъщественият им в решенията на КЗК и АССО, фактически и правен анализ, както и направеният краен извод за липсата на установено нарушение по специалния състав на чл. 36 от глава VII ЗЗК. Според чл. 29 ЗЗК всяко действие или бездействие при осъществяването на стопанска дейност, което противоречи на добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите, представлява нелоялна конкуренция и е забранено. Предвид установеното от фактическа страна, правилно е прието, че пазарното поведение и действията на [фирма] по предоставяне на услугата възстановяване на ДДС, са несъставомерни с оглед общата забранителна клауза на чл. 29 ЗЗК, което дава достатъчно основание да се счете, че в случая не е осъществено нарушение и по някой от специалните състави на глава VII ЗЗК. По изложените съображения, обосновано АССО е приел, че в случая не са налице и предпоставките за налагане на санкции за извършени нарушения по смисъла на чл. 31, чл. 36 и чл. 29 ЗЗК. С оглед изхода от спора на касационния жалбоподател не се дължат разноски. Такива следва да бъдат присъдени на ответника [фирма], във връзка със своевременно предявеното от процесуалния му представител искане, в размера на уговореното и изплатено по представения договор за правна защита и съдействие от 02.11.2020 г., адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. Не намира основание направеното от процесуалния представител на касатора, възражение за прекомерността на последното, доколкото размера на адвокатския хонорар кореспондира с действителната фактическа и правна сложност на делото.