Определение № 1179 от 28.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 620/2012 г.

Образувано е по частна касационна жалба на О. „С. С.”, [населено място],Ф. Р. против определение № 858 от 30.05.2012 г. по ч.т.д. 662/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, с което потвърдено определение № 787 от 23.04.2012 г. по т. д. № 879/2012 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата му за встъпване по делото като трето лице – помагач. С частната жалба е въведено оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение, поради което се иска отмяната му и уважаване на направеното от страната искане, основано на чл. 218 ГПК. В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допустимостта на касационно обжалване частният жалбоподател е обоснована се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за „правния интерес на последния купувач на стоки със скрити недостатъци от установяването им в производство, развиващо се между неговия продавач и техния производител”. Ответната страна [фирма] оспорва основанията за достъп до касация, а по същество и основателността на частната касационна жалба. Ответникът [фирма] не е изразил становище по частната касационна жалба. Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото - т. 1, и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие - т. 2. Обжалваното въззивно определение в случая не попада в кръга на определенията, визирани в посочената разпоредба. С него е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателя срещу определение на първоинстанционния съд по чл. 220 ГПК, което не накърнява упражняването на правото на иск и не пресича възможността за завършване на делото с решение, т. е. не е преграждащо производството по делото. Производството по делото продължава между главните страни - ищец и ответник. Третото лице не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да се предяви в отделен процес. Не се касае и за определение, с което се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда развитието му- т. 2 на чл. 274, ал. 3 ГПК. Определенията по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, каквото е и определението по чл. 220 ГПК, подлежат на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по частни жалби срещу тази категория определения само когато са постановени за първи път от въззивен съд, каквато не е разглежданата хипотеза. В случая процесуалният ред за защита срещу отказа на първоинстанционния съд за привличане на трето лице помагач е изчерпан. Определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението на Пловдивския окръжен съд е окончателно и подадената частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Посочената от Пловдивския апелативен съд обжалваемост не създава инстанционен контрол, какъвто законът не допуска. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение