Определение № 509 от 26.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4150/2017 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Б. И. М. и П. Н. М. против определение № 2504/31.07.2017 г., постановено по гр.д.№ 2703/2017 г. от 3-ти състав на Апелативен съд – София. Ответниците по частната касационна жалба не са представили писмен отговор. Частната касационна е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на апелативен съд е потвърдил определение на Софийски градски съд, с което е върната въззивна жалба на касаторите в настоящото производство, поради неизпълнение в срок на дадени указания за внасяне на държавна такса. Въззивният съд е приел, че съобщението до страната е редовно връчено на сътрудник на пълномощника на страната, като в дадения срок не са изпълнени указанията на съда, поради което е потвърдил определението. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Правният въпрос, сочен от касаторите е, при установяване от страна на длъжностното лице по връчване на съобщенията, че пълномощникът не се намира физически на адреса, като няма представители, пълномощници или сътрудници на договор към него, следва ли длъжностното лице да залепи уведомление по чл.47, ал.1 ГПК. Въпросът е поставен извън фактите, установени по делото от страна на въззивния съд, тъй като съдът е приел, че съобщението е получено от сътрудник на пълномощника, на адреса на пълномощника – хипотеза, предвидени в разпоредбата на чл.51, ал.1 ГПК като редовно връчване на съобщението. Съдът не е приел, че на посочения адрес на пълномощника не се намира сътрудник или друго лице, посочено в тази разпоредба, за да е налице произнасяне по въпроса, поставен от касаторите. За пълнота следва да се отбележи, че съобщението е получено от лице, което е с посочени имено и отбелязване, че същото е сътрудник на пълномощника. От друга страна, разпоредбата на чл.51, ал.1 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване, поради което не е налице касационното основание, сочено от касаторите относно допустимостта на касационното обжалване. Предвид изложеното, не са налице основания за допускане на обжалването. Водим от горното, състава на ВКС