Определение № 13 от 24.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 19/2011 г.

Производството е по реда на чл.43,т.3 НПК. С разпореждане № 784/28.12.10 г. заместник председателят на РС-Ловеч е прекратил съдебното производство по Н.О.Х.Д.1647/10 г.по описа на посочения съд и е изпратил делото на ВКС на РБ за определяне на друг, равен по степен съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че искането е основателно, предвид наличието на предпоставките, заложени в нормата на чл. 43, т.3 НПК-заради гарантиране справедливостта и равенството на страните в процеса. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери релевантните данни по делото и като съобрази изразеното от прокурора становище, намери направеното искане за промяна на подсъдността за основателно. Съгласно приложените по производството данни, може да се изведе извод, че е налице хипотезата, прогласена в разпоредбата на чл. 43, т.3 НПК и съдът, на който делото е подсъдно по общите правила на подсъдността, не може да образува състав. Видно е, че съдиите от РС-Ловеч са се отвели от разглеждане на делото по същество, всеки от тях посочвайки условието, заложено в чл. 29, ал. 2 НПК и обосновавайки се с възможността да възникнат съмнения за безпристрастността или незаинтересоваността от изхода на спора, ако участвува в разглеждане на делото. И това е така, тъй като пострадал по настоящото производство е прокурор в РП-Ловеч. Върховният касационен съд счита, че действията на целокупния съдебен състав на РС-Ловеч намират опора в законовите правила. Това от своя страна обуславя необходимостта от промяна на подсъдността на делото, чрез възлагането му за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд, какъвто е РС-Плевен. Водим от изложените съображения и в съответствие с нормата на чл. 43, т.3 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение