Определение № 238 от 22.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 4634/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. агенция за приходите, чрез процесуалния й пълномощник А. К. – експерт по приходите, срещу решение № 1196 от 13.06.2013 г. по т.д. № 898/2013 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, с което след отмяна на решение № 92 от 28.12.2012 г. по т.д. № 64/2010 г. на Окръжен съд – Враца е отхвърлен предявения от Н. агенция по приходите срещу [фирма] и [фирма] иск по чл.647, т.3 ТЗ. В жалбата се поддържат касационни доводи за недопустимост и неправилност на въззивното решение предвид неконституирането на синдика на [фирма] като съищец, съгласно ЗИД на ТЗ – ДВ бр.20 от 28.02.2013 г. Инвокирано е и оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила поради неприлагането на чл.229, ал.1, т.6 ГПК, основано на висящото конст.дело № 12/2013 г., по което към момента на постановяване на въззивното решение е било допуснато до разглеждане искането на Търговска колегия на ВКС за обявяване на противоконституционност на §14 и § 15 от ПЗР на ЗИДТЗ. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че по процесуалноправния въпрос, свързан с обезпечаване участието в процеса на всички необходими другари, е налице отклонение от задължителната практика на ВКС, съответно цитирана. Ответникът по касация – [фирма] не е заявил становище. Ответникът по касация [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник адвокат В. Ч., оспорва искането за достъп до касация, а по същество счита въззивното решение за правилно. Съображения са изложени в писмен отговор, с искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. При постановяване на обжалваното решение, въззивният съд е съобразил изменената разпоредба на чл.647, т.3 от ТЗ/ ДВ бр.20 от 28.02.2013 г./ относно началния момент, от който се определя двугодишния срок, в който е извършена сделката – от датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, както и въведеното допълнително условие – сделката да не е извършена преди началната дата на неплатежоспособността. Спрямо тази приложима разпоредба е направен извод, че процесната сделка, обективирана в нот.акт № 118, том І, рег. № 938, дело 56/2008 г. на нотариус С. П., с която [фирма] е продало на [фирма] недвижим поземлен имот/пасище/ 12259.81.7, находящ се в [населено място], м.”Ш” за сумата 4 274 лв., е извършена преди началната дата на неплатежоспособността на първото дружество – 30.09.2009 г., което обуславя неоснователност на предявения иск. Настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради вероятна недопустимост на обжалвания съдебен акт. Този извод произтича от предвидената в чл.649, ал.3 ТЗ/ след изменението на ТЗ – ДВ бр.20/2013 г. / невъзможност кредиторът да упражни самостоятелно правото си на иск по чл.647 ТЗ, без участието на синдика, която норма е приложима и по висящите производства съгл. § 14, ал.1 от ПЗР на ЗИДТЗ. С оглед задължението на касационната инстанция да следи и служебно за спазването на съществени процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на обжалваните решения във всяко положение на делото, съществуващата вероятност за недопустимост на въззивното решение е достатъчна за основателност на искането за допускане на обжалването, без да се конкретизира процесуалноправния въпрос, поставен от касатора в тази връзка и без да се обсъжда практиката на ВКС, на която се основава поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно чл.649, ал.6 ТЗ не се внася предварително държавна такса за разглеждане по същество на касационната жалба. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение