Определение № 623 от 30.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 2526/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], [община] срещу разпореждане № 167 от 24.04.2017 г. по ч. т. д. № 101/2017 г. на Бургаски апелативен съд, с което е върната подадената от дружеството частна касационна жалба вх. № 3605/13.04.2017 г. срещу постановеното по същото дело определение № 143 от 30.03.2017 г. Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното разпореждане като неправилно. Поддържа, че пропускането на срока за обжалване на въззивно определение № 143 от 30.03.2017 г. по ч. т. д. № 101/2017 г. се дължи на независещи от него причини, а именно – получаване на съобщението за посочения акт от лицето П. Р. (юрисконсулт на Адвокатско дружество „Б. и П.”) в момент, в който на същото е бил разрешен отпуск за времето от 31.03.2017 г. до 07.04.2017 г. Ответниците по частната жалба – Апостол С. Б., С. А. Б. и П. А. Д., всички от [населено място], [община] – молят за оставяне на същата без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 23.06.2017 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. За да върне частната касационна жалба на [фирма], решаващият състав е приел, че същата е депозирана след изтичане на едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Този извод е направен с оглед обстоятелството, че препис от въззивно определение № 143 от 30.03.2017 г. е връчен на дружеството на 04.04.2017 г. чрез лицето П. Р. - юрисконсулт на Адвокатско дружество „Б. и П.” и установеният в закона срок е изтекъл на 11.04.2017 г., докато частната касационна жалба е подадена чрез куриерска фирма на 12.04.2017 г. Обжалваното разпореждане е правилно. Предвид безспорния между страните факт, който се установява и от данните по делото, че върнатата частна касационна жалба вх. № 3605/13.04.2017 г. е подадена след като срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК вече е бил изтекъл, изводът на въззивния съд за недопустимост на същата е правилен. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, обоснован с твърдението за нередовност на връчването на преписа от определение № 143 от 30.03.2017 г. поради получаването му от юрисконсулт на адвокатското дружество, който е бил в разрешен отпуск. Доколкото връчването е извършено в кантората на адвоката-пълномощник на страната и на лице, което работи в тази кантора, при надлежно отразяване на качеството му, връчването е редовно и именно от този момент е започнал да тече срокът за обжалване на връчения съдебен акт. Що се отнася до обстоятелството, че към момента на връчването служителят, получил преписа, е бил в разрешен отпуск, същото е без правно значение за редовността на връчването. С разрешаването на отпуск служителят не губи своето служебно качество и поради това може да изпълнява задълженията си и в периода на отпуска си. С оглед изложеното, въззивното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение