Определение № 1204 от 26.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 752/2012 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа касационната жалба на И. П. Т. от [населено място],подадена чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение от 2.03.2012г. по в.гр.д.№ 4283/2011г. Софийски градски съд,с което е частично отменено решение от 10.08.10г. по гр.д.№ 23207/09г. на СРС,в частта,в която е отхвърлен иска по чл.422 ал.1 от ГПК,във вр.с чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата 5 275.89лв.за периода м.01.06.2005г.-м.04.2008г.,а искът по чл.422 ал.1 от ГПК,във вр.с чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата 1 567.59лв.и вместо това е постановено друго,с което същите са уважени.Потвърден е първоинстанционния акт в останалата част и са присъдени следващите разноски. За да постанови акта си,въззивният съд е приел,че ищцата като собственик на имот,който ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление е потребител по смисъла на §1 т.42 от ДР на ЗЕ. Тъй като със заключение на приета по делото експертиза е установено, че е потребявала за процесния период топлинна енергия,която не е заплатила,съдът отчитайки периодичния характер на задължението за плащане и направеното възражение за давност е присъдил дължимата /съобразно експертизата/ сума. В подадената касационна жалба не се сочи конкретно основание за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК. Поставят се въпроси само във връзка с ангажираните по делото доказателства,въз основа на които съдът е направил правните си изводи.Твърди се,че постановения въззивен акт е неправилен,защото по делото не били събрани доказателства относно – собствеността на отопляемия имот,наличието на валидни облигационни отношения между страните и обема и качеството на доставяните количества топлинна енергия в жилището.Изразява недоволство и от обстоятелството,че вещото лице не е извършило проверка на място и не е отчело показателите на общите и индивидуалните топломери и водомери. Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното: В настоящето производство съдът преценя единствено наличието на предпоставките за допустимост на подадената касационна жалба,които са: поставен материално-правен или процесуално правен въпрос,който следва да отговаря на условията за годно общо основание съгласно т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г.по т.д.№1/09г.на ОСГТК на ВКС и наличие на някое от специалните основания,посочени в чл.280 ал.1 т.1-3 от ГПК. Само по себе си обстоятелството,че касаторката не е поставила конкретен въпрос,който да съставлява общо основание за допустимост и във връзка,с който да е възможно да се извърши преценка дали е налице някое от специалните основания по чл.280 ал.1 от ГПК – изключва възможността касационната жалба да се допусне до разглеждане по същество /т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/. Поставените въпроси,касаещи събраните по делото доказателства не могат да обосноват допустимост на касационното обжалване,защото са свързани с правилността на обжалваното решение и възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд,касаят проверка за законосъобразност,която не е възможна на този етап. Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице посоченото основание за допускане на подадената жалба до касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение