Определение № 858 от 25.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4905/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските. Ответникът „Аполо 35“ ЕООД не изразява становище по искането. Искането е направено в срока по чл. 248, ал. 1 АПК и е допустимо, а разгледано по същество е основателно в частта му по отношение на размера на определеното възнаграждение за юрисконсулт. С решение № 10655 от 06.11.2023 г. постановено по адм. д. № 4905/2023 г., чието изменение се иска, Върховният административен съд е отменил решение № 371/24.02.2023 г. постановено по адм.д № 34/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив в частта му, с което е отхвърлена жалбата на „Аполо 35“ ЕООД срещу ревизионен акт № Р-16001621002735-091-001/26.10.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 56 709, 56 лв. и начислените лихви за забава в размер на 19 373, 28 лв., като вместо него е постановил отмяната на ревизионен акт № Р-16001621002735-091-001/26.10.2021 г., в частта с която на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 56 709, 56 лв. и лихви за забава в размер на 19 373, 28 лв., оставил е в сила решението в останалата му част. С решението си съдът е осъдил Националната агенция за приходите да заплати в полза на търговското дружество разноските за двете съдебни инстанции в размер на 12 963, 96 лв., осъдил е търговското дружество да заплати на Националната агенция за приходите разноски за двете съдебни инстанции в размер на 881, 19 лв. Искането си за изменение на съдебното решение в частта му по отношение на разноските процесуалният представител на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив обосновава с две обстоятелства – непроизнасянето на съдебния състав по отношение приложимостта на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, доколкото съдът е приел, че от страна на ревизираното лице са представени доказателства, които ревизираното лице е имало възможността да представи в административното производство, а именно протокол за прихващане от 20.12.2019 г. и договор за цесия от 20.12.2019 г., както и с обстоятелството на неправилно определяне на размера на възнаграждението за юрисконсулт. Неоснователно е искането за изменение на съдебното решение по отношение приложимостта на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. В хода на ревизионното производство са били събрани доказателствата по спора, а представянето на сочените доказателства в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд са с оглед доказването на благоприятни факти, твърдени в жалбата до съда и предвид разпределението на доказателствената тежест с цел оборване на констатациите в ревизионния акт. Неприложима е разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, при съобразяване на обстоятелството, че незаконосъобразността на ревизионния акт в отменената му част не се основава на тези доказателства. Основателно е направеното искане за изменение на постановеното съдебно решение в частта му относно определения размер на възнаграждението за юрисконсулт. Същото следва да бъде в размер на 1477, 44 лв. за двете съдебни инстанции. С оглед на изложеното и на основание чл. 248 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК следва да се измени постановеното по делото решение като се осъди „Аполо 35“ ЕООД да заплати на Националната агенция за приходите направените разноски за двете съдебни инстанции в размер 1477, 44 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт. По изложените съображения Върховният административен съд, първо отделение,