Определение № 39 от 29.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 156/2011 г.

Производството е образувано по касационна жалба на [фирма],[населено място], представлявано от управителя Е. А., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 277 от 25.11.2010 г. по в.гр.д. № 343/2010 г. на Окръжен съд – Смолян, с което е уважен изцяло предявеният от „Г.-българска самостоятелна медико-диагностична лаборатория Зинвест-К” ООД,[населено място], установителен иск по чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за сумите: 8 628.01 лв. – задължения за извършени медицински изследвания по 10 бр. фактури, ведно със законната лихва от 11.06.2009 г., както и мораторна лихва в общ размер на 1 879.16 лв ., които са предмет на издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 657/2009 г. на Районен съд – Смолян. Дружеството – касатор поддържа основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество са наведени оплаквания за неправилност, с искане за отмяна на въззивното решение. Ответникът по касация счита, че липсва основание за достъп до касация, а по същество въззивното решение е правилно. Съображенията са изложени в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема, че касационната жалба е недопустима. С влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК/ ДВ бр.100/21.12.2010 г./ и съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. са изключени от касационен контрол. В случая, касационната жалба е депозирана пред въззивния съд на 28.12.2010 г., т.е. след законодателното изменение, като предвид цената на отделните обективно съединени искове – главница и мораторни лихви, касационното обжалване е недопустимо. Предвид горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение