Определение № 12182 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8722/2024 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Овергаз мрежи“ АД, чрез юрисконсулт Иванова, против определение № 7319/03.06.2024 г., постановено по адм. дело № 7411/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, с което искането му за допълване на определение № 10098/17.11.2023 г., постановено по делото на АССГ, в частта за разноските е оставена без уважение. Наведени са оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради и което е поискано да бъде отменено. Направено е искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция. Ответната страна – Комисията за енергийно и водно регулиране, с писмено становище оспорва частната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, като обсъди доводите в частната жалба и събраните доказателства, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок. Разгледана по същество, е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на „Овергаз мрежи“ АД против мълчалив отказ на КЕВР за постановяване на решение по Заявление с вх. № Е-15-57-11/08.03.2023 г., подадено от дружеството. С определение № 10098/17.11.2023 г., чието допълване се иска, съдът приел жалбата на „Овергаз мрежи“ АД за недопустима, поради липсата на мълчалив отказ за произнасяне, т.е. поради липсата на годен за оспорване акт и поради отпаднал правен интерес. Посочено е, че предвид произнасянето на КЕВР с решение по т. 1 от Протокол № 257/9.8.2023 г., преди приключването на съдебното производство, КЕВР е направила изрично волеизявление по подаденото от „Овергаз мрежи“ АД заявление, поради което не може да се приеме, че е налице мълчалив отказ. Прието е, че в случая е налице произнасяне от страна на КЕВР, което представлява изричен отказ на административния орган да разгледа отправено искане до него по същество по смисъла на чл. 197 АПК. Този отказ е отменен с влязло в сила определение № 9493/2.11.2023 г. постановено по адм .дело № 8484/2023 г. по описа на АССГ. С определението, с което производството по делото е прекратено, съдът е отказал присъждане на разноски и на двете страни, но само в мотивите на определението. Вследствие на горното, „Овергаз мрежи“ АД подало искане за допълване на определение № 10098/17.11.2023 г. в частта за разноските, което административният съд оставил без уважение като приел, че при липсата на годен за оспорване акт не е налице хипотезата на чл. 156 АПК и съответно не следва да бъде приложена и разпоредбата на чл. 143, ал. 2 АПК, поради което искането за допълване на постановеното по делото определение в частта му за разноски се явява неоснователно. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият състав не споделя извода на съда, че в процесния случай разноски в полза на жалбоподателя не се дължат. Разпоредбата на чл. 143 АПК не е изчерпателна и не покрива всички хипотези, в които на страните се присъждат разноски. Разглежданият случай разкрива една от тези хипотези, за които приложима субсидиарно на основание чл. 144 АПК и по аргумент от противното е нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Видно от материалите по делото жалбата на „Овергаз мрежи“ АД е подадена на 20.07.2023 г., а произнасянето на КЕВР е от 09.08.2023 г., което е след образуване на делото. Следователно към момента на подаване на жалбата срещу мълчаливия отказ на КЕВР за произнасяне по подаденото от „Овергаз мрежи“ АД заявление, за жалбоподателя е съществувал правен интерес от обжалване, като този интерес, и съответно интересът от водене на делото, е отпаднал след произнасянето на КЕВР с решение по т. 1 от Протокол № 257/9.8.2023 г., т.е. след образуване на съдебното производство, във връзка с което са извършени съдебни разноски. В процесния случай непроизнасянето в срок на компетентния административен орган е станало повод за образуване на делото, във връзка с което „Овергаз мрежи“ АД е сторило разноски в общ размер на 250 лева – 50 лева заплатена държавна такса и 200 лева юрисконсултско възнаграждение. Видно от приложените по делото на АССГ доказателства, представено е пълномощното по отношение на юрисконсулт В. Василева, както и копие от преводно нареждане от 16.08.2023 г., съгласно което „Овергаз мрежи“ АД е заплатило по сметката на АССГ държавна такса в размер на 50 лева за образуване на делото. Предвид изложеното, следва обжалваното определение да бъде отменено, като се постанови ново, с което КЕВР бъде осъдена да заплати на „Овергаз мрежи“ АД разноски за съдебното производство пред АССГ в общ размер на 250 лева. Искането за присъждане на разноски от страна на „Овергаз мрежи“ АД за настоящото производство е неоснователно и следва да се отхвърли. Производството по чл. 248 ГПК е част от съдебното производство, инициира се в определен от закона срок за допълване на вече постановен съдебен акт, относно разноските или за изменение на постановен съдебен акт, в частта относно присъдените разноски. Целта на съдебното производство е да се отстранят пропуски или грешки на съда, с оглед на което в това съдебно производство не се присъждат разноски на страните. Определенията на съда, постановени в производство по чл. 248 ГПК не са актове, с които се разрешава спор по същество. Произнасянето на съда е за изменение или допълнение на постановения вече съдебен акт за съответната инстанция, т. е не е допустимо кумулиране на нови задължения за разноски в производство за разноски, каквато е и трайната съдебна практика на ВАС и ВКС. Производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски. Ето защо претендираните в това съдебно производство разноски не следва да се присъждат. Воден от горното, и на основание чл. 236, вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение