Определение № 697 от 25.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 618/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, изходяща от адв. И. Г. от САК в качеството й на процесуален представител на Т. Г. Ц., срещу определение на СГС от 22.12.2011г. по ч.гр.д. № 6225/2011г., постановено в производство по чл.248 ГПК, с което е допуснато изменение на постановеното по делото определение от 22.07.2011г. в частта за разноските като [фирма] – [населено място], е осъдено да заплати на Т. Г. Ц. деловодни разноски в размер на сумата 15лв. Поддържа се оплакване за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Изразява се становище, че въззивната инстанция неправилно е приела, че сторените разноски са в размер само на сумата 15лв. ,вместо действително разходваните в процеса средства в общ размер 315лв., от които 15лв. държавна такса и 300лв. – изплатено възнаграждение на процесуален представител. Искането е да се присъди пълният размер деловодни разноски. Ответната по частната жалба страна - [фирма] – [населено място], не взема становище. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Атакуваният съдебен акт е правилен и обоснован. Съображенията за това са следните: С определение от 22.07.2011г., постановено по ч.гр.д. № 6225/2011г., Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция в производство по чл.274 ал.1 и чл.423 ГПК, е уважил искането на Т. Г. Ц. и е обезсилил издадената в производството по гр.д.№46948/2010г. на СРС заповед за изпълнение от 05.10.2010г., издадена по заявление №46897 от 29.09.2010г. на [фирма] – [населено място], и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист като недопустими. Това определение не е обжалвано и е влязло в сила. В срока по чл.248 ГПК е постъпила молба от Т. Г. Ц. с искане да се измени горното определение в частта за разноските като й се присъдят сторените такива в производството. С атакуваното определение от 22.12.2011г. въззивният съд е присъдил в полза на молителката деловодни разноски в размер 15лв. За да постанови този резултат съдът е констатирал своевременно заявено от страната искане за присъждане на разноски и с оглед благоприятния за молителката резултат и доказателствата по делото за реално сторени разноски в процеса – вносен документ за внесена държавна такса по сметка на СГС /лист 24 от делото/, е обосновал извод, че в нейна полза следва да се присъди сумата от 15лв. Предвид своевременно заявената претенция за присъждане на разноски и изхода на делото изводът на съда, че искането по чл.248 ГПК е основателно, е правилен и обоснован. Подлежат на присъждане всички разноски, направени по повод водене на делото, за чието установяване страната е представила надлежни доказателства. В процесния случай молителката е установила с надлежен докумен сторения разход от 15лв., представляващ дължима държавна такса за образуваното по нейна частна жалба въззивно производство. Липсват доказателства за реализирани други разноски пред въззивната инстанция, в това число и за заплатен адвокатски хонорар в размер 300лв. Действително жалбоподателката е извършвала процесуалните действия в процеса чрез адв. И. Г. от САК ,която е била надлежно упълномощена съгласно пълномощно от 06.03.2011г. По делото обаче не е представен като доказателство договор за правна помощ, от който да се установи размер на договорено възнаграждение, не е представено доказателство и за това жалбоподателката реално да е сторила чрез заплащане такъв разход. Нещо повече – доказателство за такъв разход не се представя и пред настоящата инстанция. Предвид изложеното релевираните оплаквания на частния жалбоподател за неправилност и необоснованост на постановения от въззивния съд съдебен акт са неоснователни. Не са допуснати нарушения на закона при постановяване на определението, поради което същото следва да бъде потвърдено. Разноски за настоящата инстанция не са претендирани от жалбоподателката, а с оглед изхода на делото не се и следват. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение